Мара се намръщи. Лорд Тускалора се бе набутал в ситуация, в която можеше да го нарече клетвопрестъпник — обида, която никой владетел нямаше да прости. Според етикета трябваше да приеме предложението му и да не получи нищо през следващите три месеца, а след това само една пета от полагащото се, или да продължи безсмисленото кръвопролитие.
Ветрилото замря в ръцете й.
— Този дълг вече е достатъчно просрочен. Неспособността на твоя хадонра да отговори на запитванията навреме ни вкара в тази ситуация. Няма да търпя повече отлагания, или нивите ви ще бъдат подложени на факлите.
— Какво предлагаш? — попита той тихо.
Мара остави красивото ветрило на коленете си. Раната я болеше, но тя избра правилно момента да отправи оферта, преди Джиду да е възвърнал трезвия си разсъдък.
— Ти притежаваш малко парче земя в сухото речно корито между горните и долните ми пасища.
Джиду кимна.
— Да, сещам се къде е.
Веднъж бе предложил да продаде земята на баща й, но Сезу бе отказал, защото беше необработваема. Бреговете на сухото корито бяха стръмни и ерозирали. Лицето на лорд Тускалора придоби хитро изражение.
— Трябва ли ти тази земя, милейди?
Мара почука замислено с пръст по ветрилото си.
— Наскоро отстъпих горното си пасище на чо-джа. Джикан може да реши, че ще е полезно да свържем двете ливади с мост, за да може да минават стадата. — Спомни си за бележката на лорд Сезу в полето на окъсаната карта и прикри усмивката си. Престори се, че обмисля дали да не направи отстъпка. — Лорд Джиду, склонна съм да опростя дълга ти срещу земята и всички привилегии, които идват с нея. Освен това ще се закълнеш, че няма да се противопоставящ на Акома, докато си жив.
Старият хадонра се напрегна и притеснено зашепна нещо в ухото на господаря си. Лорд Тускалора го изслуша и каза:
— Съгласен съм, стига да позволиш на каруците ни достъп до Имперския път.
Лейди Акома махна грациозно с ветрилото си.
— Разбира се. Работниците ти може да прекарват стока през клисурата, когато поискат.
— Значи се разбрахме! — Лордът се усмихна — Давам думата си! — И добави угоднически: — И се възхищавам на куража и мъдростта ти, защото тази злощастна конфронтация свърза двете ни семейства по-здраво.
Мара даде знак на Папевайо и той й помогна да стане.
— Искам клетва, Джиду. На семейния ти меч.
За момент отново се създаде напрежение, защото Мара изискваше най-съкровената клетва вместо просто обещание. Но лорд Джиду не смееше да протестира, докато нивите му бяха под контрола на войската на Акома, така че изпрати един слуга за древния меч на прадедите му, един от най-старите в империята. Ценната стомана бе прибрана в проста дървена ножница. Лорд Тускалора сграбчи дръжката и се закле, в името на предците си, пред Мара и Папевайо.
Мара, най-после доволна, махна на стражите и те й помогнаха да се качи в окървавената носилка. Лицето й пребледня, докато лягаше на възглавниците. Слугите вдигнаха носилката изключително внимателно и Мара кимна на лорд Тускалора и каза отпаднало:
— Дългът е изплатен честно, Джиду. Ще кажа на всеки, който попита, че лорд Тускалора е мъж с чест и посреща задълженията си, без да трепне. И изпълнява обещанията си — добави многозначително. — Всички ще знаят, че думата ти е закон.
Лорд Тускалора успя да не трепне от сарказма в думите й. Беше я подценил и грешката му костваше много престиж. Но поне безчестието му нямаше да стане публично достояние и за тази милост трябваше да благодари на небесата.
Щом свитата й се отдалечи на безопасно разстояние от имението на Тускалора, Мара затвори очи и скри лицето си с шепи. Папевайо се притесни и се приближи до носилката.
— Пое голям риск, господарке. Но все пак успя.
Мара отвърна приглушено в шепите си:
— Толкова много храбри мъже загинаха…
— Но умряха като воини, господарке. Тези, които спечелят чест под командването ти, ще пеят прославни песни пред боговете. — И млъкна, защото носилката сякаш се разклати. — Господарке?
Надникна да види какво става. Мара плачеше гневно зад щита на шепите си. Той реши да я остави да се успокои.
— Ако дерето се наводни, лорд Тускалора няма да може да прекарва реколтата си до пазара — каза тя след малко.
И свали ръце от очите си. Въпреки пребледнялото лице и зачервените очи гледаше триумфално.
— Ако Джиду трябва да използва дългия път и да заобиколи клисурата, реколтата му от чоча-ла ще плесеняса, преди да стигнат до Сулан-Ку. Това ще му създаде затруднения, защото сигурно няма да може да плати таксата, за да мине по моста ми. — Папевайо я погледна любопитно и тя добави: — Нали чу как се закле да не се противопоставя на Акома? Това е началото. Това дебело псе ще е първият ми васал. Още до края на годината, Папе, до края на годината.
Бойният водач на Акома се замисли за нещата, които бе постигнала младата жена, откакто двамата с Кейоке я бяха извели от храма. Да, Джиду Тускалора щеше да се преклони пред Мара, иначе реколтата му беше загубена. Такива бяха правилата на играта и Акома бе спечелила. В това не можеше да има съмнение.
