Ярко оцветената носилка пред вратата на имението показваше, че Брули Кехотара очаква лейди Акома. Мара потисна раздразнението си. Връщаше се от кошера на чо-джа, където младата царица й бе дала лечебни балсами за възстановяване на рамото. Момичето освободи ескорта и носачите си. Трябваше поне да поздрави Брули лично, преди да си намери извинение, иначе щеше да обиди Кехотара. Може би това бе една от причините, поради които лорд Минванаби бе изпратил красивия син на васала си при нея.
Пред вратата я чакаше Миса, най-красивата от прислужниците й. Носеше гребен и четка, както и бродирана връхна роба, чиито цветове подхождаха на тъмните очи на господарката й. Мара се примири без коментар, защото видя пръста на Накоя в това посрещане. Изчака с минимално намръщване, докато Миса събираше косата й на кок и го фиксираше с украсени брошки. Връхната роба беше с екстравагантни панделки отпред, но поне скриваше превързаното й рамо. Мара кимна рязко на Миса да я остави и се зачуди на вкуса на Накоя. След това тръгна към голямата зала, където в нейно отсъствие Първата съветничка забавляваше госта.
При появата й младият син на Кехотара стана й се поклони. Носеше скъпа роба със сапфирени копчета, която показваше доста от краката и ръцете му.
— Брули, радвам се да те видя отново. — Мара седна на възглавниците срещу младежа, развеселена от променения му външен вид. Наистина изглеждаше добре. Призна пред себе си, че повечето млади дами щяха да са поласкани и въодушевени да привлекат вниманието на такъв ухажор. Усмивката му почти светеше и не можеше да се отрече, че е чаровен. В известен смисъл бе почти жалко, че бе роден в благородна къща. Можеше да натрупа истинско състояние в Тръстиковия живот, ако споделяше чара си с богати клиентки.
— Милейди, и аз се радвам да те видя отново. — Брули седна и прибра сандалите под прасците си. — Надявам се, че проблемът със съседа ти се разви добре?
Мара кимна отнесено.
— Просто трябваше да уредя дребния дълг на Джиду към покойния лорд Бунтокапи. Всичко се оправи.
В очите на младежа проблесна интерес и Мара си спомни, че Брули може да е агент на Минванаби, и отклони разговора от стълкновението си с лорд Джиду.
— Сутрешната разходка ме умори и ми е горещо. Ако се присъединиш към мен, ще наредя на слугите да донесат сладкиши и вино в градината. — Използва най-простото оправдание, за да накара тактиката си да проработи. — Отивам да си сложа по-удобна роба и ще те чакам там.
Накоя й кимна почти незабележимо, за да й покаже, че забавянето й е било ползотворно. Младият ухажор се поклони. Една слугиня го отведе, а Първата съветничка пристъпи до господарката си и обичайно киселото й изражение се смени със загрижено.
— Чо-джа погрижиха ли се за болката?
— Да. — Мара проследи с пръст панделките на робата. — Майко на сърцето ми, обясни ми какво общо имат тези глупави трикове с нашия план за младия Брули?
Очите на Накоя се присвиха със зло задоволство.
— Ех, Мара-ани, имаш да учиш доста за мъжете! — Хвана господарката си за ръка и я поведе към покоите й. — Този следобед трябва да се постараеш да си съблазнителна. Избрала съм подходящо облекло за след банята.
Слугините наливаха вода за банята на Мара в страничното помещение, а на леглото бяха подредени няколко вида дрехи. Мара ги изгледа скептично.
— Накоя, някои неща липсват.
Дойката се усмихна и вдигна ефирна роба, каквито носеха дамите в личните си покои. По принцип голотата не беше социален проблем. Възрастни и деца от двата пола се къпеха заедно, а обикновено се плуваше само по препаска. Но като повечето неща в ухажването, провокацията беше състояние на ума. Ако носеше това в градината в присъствието на непознат, Мара щеше да е по-предизвикателна, отколкото ако беше поканила Брули да плуват голи.
Накоя прокара старите си пръсти по ефирната материя и каза сериозно:
— За да може планът ми да сполучи, Брули трябва да бъде мотивиран не само от желанието да угоди на баща си. Ако те пожелае, ще направи неща, за които иначе не би и помислил. Трябва да флиртуваш с него колкото се може повече.
Мара почти се намръщи.
— Трябва ли и да се подхилвам глупаво? — Подаде ветрилото си на една слугиня, която дойде да й помогне със събличането.
— Няма да навреди. — Накоя извади от една ракла малка стъкленица и започна да си тананика някаква любовна песничка от младостта си.
След като Мара се изкъпа, старицата отпрати слугините и напръска с парфюм раменете, китките и гърдите й. След това дръпна кърпите, огледа одобрително голото тяло на господарката си и каза:
— Имаш чудесно, здраво тяло, Мара-ани. Ако се постараеш да покажеш малко повече грация и елегантност, ще му завъртиш главата за минута.
