Вмъкна се през открехнатата врата толкова тихо, че тъмнокосият мъж не я усети. Теани се възползва от момента, за да го огледа.
Шимицу, Първи ударен водач на Минванаби, беше прочут с верността и прямотата си. Бързите му рефлекси и безпогрешните преценки на бойното поле му бяха донесли ранно повишение. Единствената му слабост бе, че се палеше бързо и бе склонен към избухвания. Настроението му бе трудно за разгадаване, освен когато бе пиян. Теани видя в издадената му долна устна раздразнение, характерно за мъже, ядосани на любовниците си, и се поздрави за добре изиграната роля. Знаеше, че Шимицу е глупав и отчаяно копнее за тялото й, като бърка плътското желание с любовта. Виждаше потните му гърди и знаеше, че е неин — неин перфектно подготвен инструмент, както много мъже и жени преди него.
Освен Мара. Лейди Акома й се беше изплъзнала. Теани докара най-съблазнителната си усмивка и докосна потното му рамо.
Той се сепна рязко и посегна към меча до коляното си. Острието излезе със съсък от ножницата и се устреми напред. В последния миг Шимицу позна любовницата си и върхът закачи меката коприна и спря миг преди да пусне кръв.
— Жено! — Лицето на Шимицу пребледня, след което се зачерви от гняв, че не беше усетил идването на Теани. Той обаче бързо възвърна самообладанието си и забеляза странния блясък в очите й. Устните й бяха леко разтворени, сякаш мечът беше като любовник, чакащ прегръдка. Зърната й се втвърдиха и тя задиша дълбоко, възбудена от допира на острието до плътта й. Извратените й страсти развалиха радостта му от появата й и Шимицу прибра меча с отвращение.
— Ти си луда, жено! Можеше да те пронижа!
Но гневът и отвращението се стопиха бързо. Теани се протегна, гърдите й се притиснаха към туниката му и той сведе глава, прегладнял за целувката й, която бе разгорещена от близкия досег със смъртта. Беше го разгадала напълно. Всяко докосване сякаш го разтапяше до мозъка на костите. Шимицу не можеше повече да сдържа желанието си и посегна към връзките на дрехата й.
— Можеш ли да останеш, любов моя? Кажи ми, че Джингу е зает с гостите си и че няма нужда да се връщаш в леглото му тази нощ.
Теани близна ухото му, дъхът й пареше врата му.
— Джингу не ме очаква — излъга тя. Изчака пръстите му да се вкопчат по-решително в дрехите й и го отблъсна. — Но не мога да остана тази нощ.
Шимицу се намръщи и очите му внезапно се втвърдиха.
— Защо? Да не би да имаш чувства към друг?
Теани се засмя и го остави да почака малко, преди да смъкне робата по раменете си и да покаже красивите си гърди.
— Не обичам никой друг, могъщи воине. — Вложи в тона си достатъчно сарказъм, за да го притесни. — Тази нощ не мога да остана поради политически ангажименти. Сега, ще си губим времето или… — Изстена и захапа леко устните му.
Грубите ръце зашариха по нежната й кожа.
— Тогава защо се забави толкова?
Теани отметна златистата си коса със заучено движение.
— Колко си недоверчив. Боиш се, че мечът ти е не достатъчно голям, за да задоволи жена ли? — Тя се дръпна, едновременно за да го подразни и за да му даде възможност да огледа полуголото й тяло.
Шимицу се намръщи я хвана за раменете. Този път Теани се разтопи като масло. Пръстите й се вмъкнаха игриво под робата му и погалиха вътрешната страна на бедрото, което го накара да настръхне от удоволствие.
— Толкова могъщ меч — измърмори тя и сведе поглед с нацупена усмивка. — Лорд Минванаби ме задържа да ми даде нареждания. Явно иска кучката от Акома да умре и аз съм натоварена с тази мръсна задача.
Ръцете й откриха точното място и го погалиха, както обичаше, но Шимицу се дръпна. Теани усети, че е прибързала или е сгрешила с представянето на нещата. Наведе се и го подразни с език, косата й се спусна по бедрата му.
Шимицу се вцепени за миг, след това ръцете му се стегнаха около гърба й, а гласът му стана замечтан.
— Странно, че милорд ти е дал такива нареждания, любима.
Интересът на Теани нарасна. Тя се надигна и започна да развързва сандалите му.
— Богове, винаги ли трябва да носиш бойните си сандали в къщата?
Твърдото й зърно се търкаше в коляното му и го възбуждаше толкова много, че отговори на следващия й въпрос, без да се замисли.
— Защо? Милорд ми каза вчера, че момичето от Акома трябва да умре, но че първо иска да прекърши духа й. Да я ужаси, като убие първо служителите й, така че като удари накрая, тя да бъде съвсем сама. — Спря, защото се усети, че е казал твърде много. Зарови пръсти в златисточервената коса на Теани, дръпна главата й към себе си. — Мисля, че лъжеш, жено. Няма да ходиш да убиваш Мара, а ще спиш с друг.
Очите на Теани проблеснаха, донякъде от възбуда, защото насилието й харесваше, и донякъде защото мъжете бяха безкрайно предсказуеми. Но не отрече, а продължи да го провокира.
— Защо мислиш, че лъжа?
Шимицу хвана китките й и изви тялото й към себе си.
— Защото заповедите ми за утре са да наглася фалшиво нападение от крадец и да се убедя, че Папевайо ще загине пред прага на Мара. Защо тогава лорд Минванаби ще ти казва да пратиш момичето при Туракаму, без да отмени моите заповеди?
