— Моята прислуга е достатъчна — отвърна кисело Мара. Точно тук нямаше нужда от непознати около себе си. Изчака носачите да оставят багажа й и побърза да затвори вратата. Папевайо незабавно започна внимателна проверка на помещенията. Накоя гледаше стреснато и Мара си спомни, че с изключение на краткото си пътуване при годежа със сина на Анасати старицата никога не бе напускала имението на Акома.
Папевайо каза, че покоите са безопасни, и Мара го прати да пази вратата. Накоя я изгледа облекчено, после каза тихо:
— Щом Джингу дава гаранции за безопасността на гостите си, значи ще има примирие като за държавно събитие.
Мара поклати глава.
— Мисля, че желанието е замъглило преценката ти, стара майко. Джингу залага живота си срещу насилие от страна на неговите хора и другите гости. Но не и срещу случайни злополуки.
За разлика от главната зала на Анасати, която беше мрачна, задушна и миришеше на лак, залата на Минванаби бе обширна и светла. Мара спря на входа да й се полюбува, преди да се присъедини към гостите, които се бяха струпали като пъстри птици. Помещението беше впечатляващо, построено във вдлъбнатина на самия връх на хълма, с вход и подиум от противоположните страни. Високият таван беше от паравани, които се отваряха към небето. Покрай стените минаваха галерии, от които се излизаше и на балкони навън. В центъра се издигаше огромно дърво, около което имаше каменни колони, а пред подиума имаше малко басейнче, което се пълнеше от ромолящо поточе. Някой от далечните предци на Минванаби беше наел изключително гениален архитект. Талантливите творци обаче явно бяха служили само на предишните поколения, защото двойката на подиума носеше безобразно крещящи облекла, особено съпругата, която бе в оранжево и зелено.
— Боговете са благословили този дом с голямо богатство — измърмори Накоя. — Но не са го благословили с разум. Помисли само колко насекоми влизат през тавана, да не говорим за прахоляка и дъжда.
Мара й се усмихна.
— Нима ще поучаваш дори това змийско гнездо? Сигурна съм, че Минванаби затваря покрива, когато времето е лошо. А и жена му носи твърде много грим, за да си позволи да я мокри дъждът.
Накоя с въздишка призна, че очите й вече не са толкова силни, колкото в младостта й, и Мара я потупа успокоително. След това заслиза надолу. Беше облечена в очарователна рокля с пришити нанизи от перли и със зелени панделки в косата. Папевайо — с парадни доспехи, но бдителен като на бойно поле — последва господарката си и Първата съветничка. В някои отношения социалните събирания на цураните си бяха по-опасни: съюзите в Играта на Съвета се променяха и всеки лорд можеше да се окаже враг. Малцина щяха да се поколебаят да навредят на Акома, ако можеха да извлекат изгода. А тук, на територията на Минванаби, много благородници, които всъщност не враждуваха с Мара, можеше да се повлекат по тенденциите на мнозинството.
Мара не беше поразена от демонстрираното богатство. Скромното й облекло затвърждаваше първоначалното впечатление на благородниците, че е младо и неопитно момиче, запазило фамилията си благодарение на брака с могъщите Анасати. След смъртта на Бунтокапи тя отново се превръщаше в плячка. Мара възнамеряваше да задълбочи заблудата им. Това увеличаваше шанса да дочуе някаква информация, която можеше да се окаже полезна. Докато се приближаваше към подиума, за да поздрави лорд Минванаби, тя се оглеждаше кой с кого клюкарства. Обучението от храма й беше много полезно. Отговаряше учтиво на тези, които я поздравяваха, но не се залъгваше от сладки усмивки и мили думи.
Джингу Минванаби наблюдаваше приближаването й с хищническия интерес на джагуна. Спря да говори със съветниците си, докато тя се изкачваше да благодари за гостоприемството му.
За пръв път се изправяше пред най-древния враг на семейството си.
Лорд Минванаби беше… разплут. Очевидно не бе обличал доспехи от младостта си, но очите му горяха с коварство и злоба. На китките си носеше нанизи с перли, а седефената украса по яката му лъщеше от пот. Поклонът му бе почти презрителен.
— Лейди Акома. — Гласът му бе груб като вида му. — Много сме доволни, че реши да дойдеш на празненството ни в чест на Военачалника.
Мара знаеше, че всички присъстващи са се обърнали да видят как ще се справи, и отвърна на свой ред с минимален поклон.
— Благодаря за така любезната покана.
Джингу се подразни от отговора й и махна на някого да се приближи до подиума.
— Мисля, че се познавате. — Устните му се извиха в подла, нетърпелива усмивка.
Лейди Акома изобщо не погледна жената, която се приближи. Аракаси я бе предупредил, че Теани е в имението, а и отдавна знаеше, че конкубинката е агент на Минванаби. Но фактът, че бившата любовница на Бунтокапи бе проникнала толкова дълбоко сред приближените на Джингу, я стресна. Теани бе по-умна, отколкото бяха предполагали. Явно беше фаворитка, ако се съдеше по коприната, бижутата и верижката от редки метали на врата й. Красотата и бижутата обаче не можеха да прикрият злия й характер. Погледът й беше смразяваш и изпълнен с омраза.
