Бандитите се приближиха бавно и предпазливо. Мара видя между телата на защитниците си и боядисаните каруци как петкратно по-голямата вражеска сила ги заобикаля в полукръг.
Ромоленето на водата вече не се чуваше, заглушено от скърцането на доспехи и нервното дишане на напрегнати мъже. Папевайо бе заел позиция до носилката, като издялана статуя с вдигнат меч. За един безкраен момент сякаш всяко движение спря. След това някакъв мъж зад вражеските редици даде заповед и двама бандити махнаха покривалото на едната каруца. Мара усети как по гръбнака й се стича пот, когато започнаха да смъкват стоката на Акома от нея. Сега идваше най-трудният момент, защото за известно време хората й трябваше да удържат строя, без да се поддават на обиди и провокации. Войниците щяха да действат само ако бандитите застрашаваха Мара.
Разбойниците осъзнаха, че няма да има контраатака, развикаха се радостно и започнаха да разтоварват чувалите с тиза. Други се приближиха към стражите, любопитни какво толкова ценно охраняват. Мара забеляза мръсните им ръце, парцаливите им дрехи и некачествените им оръжия. Но начинът, по който ги стискаха, говореше за тренировки, умение и отчаяна нужда. Тези мъже бяха достатъчно отчаяни, за да убият или да умрат за каруца долнокачествена тиза.
Радостта им бе прекъсната от заповеднически вик.
— Спрете! — Бандитите замръзнаха. Някои още притискаха чувалите до гърдите си.
— Да видим какво друго ни е донесла съдбата. — Строен брадат мъж, очевидно главатарят на бандата, мина покрай хората си и тръгна към телохранителите на Мара. Спря с вдигнат меч и наперено изражение, което накара Папевайо да се напрегне.
— Спокойно, Папе — прошепна Мара, повече за да успокои себе си, отколкото да удържи Ударния водач.
— Какво е това? — възкликна бандитът и размаха подигравателно меча си. — Защо мъже с мечове, брони и чест от велик дом не се бият? — В гласа му обаче се прокрадваше безпокойство. Никой цурански воин не би се поколебал да атакува и да умре, защото смъртта в битка беше най-висшата чест. Следващата стъпка го доближи до носилката, той се наведе да погледне вътре и извика: — Жена!
Мара стисна ръце в скута си. Вдигна глава и видя, че главатарят се усмихва доволно. После се обърна към хората си, сякаш дузината воини, които стояха между него и плячката, не бяха пречка.
— Чудесен ден, мъже. Керван, заложница и нито една капка кръв за Червения бог!
Бандитите оставиха чувалите с тиза и се скупчиха, насочили оръжията си към войниците на Акома. Главатарят се обърна към Мара и подвикна:
— Надявам се, че баща ти или съпругът ти те обича и е богат. Или поне да е богат. Защото си наша пленница.
Мара отметна завесата на носилката, хвана ръката на Папевайо и се надигна.
— Може би си вадиш прибързани заключения, разбойнико.
Спокойствието й като че ли стресна бандита и той отстъпи, изненадан от самообладанието й. Но въоръжените мъже зад него не изгубиха кураж, а и още техни другари излязоха от гората.
Мара погледна стройния мъж в очите и попита твърдо:
— Как се казваш?
— Люджан, лейди. — Все пак оказа почит към благородничката. — И тъй като ще съм твой домакин за известно време, може ли да се осведомя за името ти?
Няколко бандити се засмяха, ескортът на Мара настръхна, но самата тя остана спокойна.
— Аз съм Мара, господарка на Акома.
На лицето на Люджан се изписаха смесени чувства: изненада, присмех, тревога — и накрая решение.
— Значи нямате баща или съпруг, лейди Акома. Ще трябва сама да преговаряте за откупа. — Докато говореше, очите му обхождаха гората зад Мара и Папевайо, защото уверената й поза и малкият й ескорт подсказваха за някаква нередност. Управляващите на Великите домове не се излагаха на риск без причина.
Държането му явно разтревожи и хората му, които бяха около сто и петдесет, и те изнервено се заоглеждаха за опасност, други бяха на ръба да налетят върху Папевайо и охраната без заповед.
Мара се усмихна, сякаш ситуацията не бе на път да се превърне в смъртоносна, и разклати гривните си.
— Командирът ми ме предупреди, че може да имам проблеми с негодници като вас. — Гласът й стана капризен. — Презирам го, когато е прав. Сега няма отърване от мрънкането му!
Някои от бандитите се разсмяха.
Папевайо се отпусна: знаеше, че господарката му се опитва да свали напрежението и да предотврати неминуемия наглед конфликт. Мара погледна към главатаря, като се опитваше да прецени настроението му. Той вдигна обидно меча си към нея и каза със смях:
— Радвам се, че не си послушала съветника си. В бъдеще ще е добре да приемаш напътствията му… Ако имаш такава възможност.
При тази заплаха войниците на Акома се напрегнаха. Мара докосна гърба на Папевайо да го успокои и отвърна наивно:
— Че защо да нямам такава възможност?
Люджан свали меча си с показно фалшиво съжаление.
— Защото, лейди, ако преговорите се провалят, няма да видиш командира си отново. — Очите му продължаваха да търсят скрита опасност. Всичко в това нападение изглеждаше нередно.
— Как така! — Мара тупна с крак, без да обръща внимание на породеното от държането на бандита напрежение сред ескорта й.
