— Не знам на колко оценяваш свободата си, но знам колко ще ти взема на робските пазари в Мигран. — Люджан отстъпи половин крачка назад и вдигна меча си, защото при тази обида войниците на Акома едва се сдържаха да не атакуват. Бандитите вдигнаха оръжията си и се приготвиха за бой.
Люджан се оглеждаше гневно. Двете страни бяха на път да се сблъскат. Но нападение не последва. В очите на разбойника проблесна разбиране.
— Замислила си нещо, нали, красива господарке? — Думите му бяха полувъпрос, полутвърдение.
Мара неочаквано я досмеша от дебелоочието му. Наглостта и провокативните коментари очевидно целяха да я изпитат. Осъзна, че е била много близо до това да подцени този Люджан. Такъв мъж не биваше да бъде загубен! Тя опита да спечели време и сви рамене като разглезено дете.
Люджан пристъпи дръзко напред, пресегна се през стражите и опипа шала на врата й с мръсната си ръка.
И в същия миг усети внезапен натиск върху китката си. Погледна и видя, че мечът на Папевайо е на косъм да му отсече ръката. Разбойникът изви глава и погледна Ударния водач в очите.
— Има си граници — каза Папевайо.
Люджан бавно разтвори пръстите си и пусна шала. Усмихна се нервно и отстъпи от охраната на Мара. Стана още по-подозрителен и враждебен, защото при нормални обстоятелства докосването на благородничка щеше да му струва живота.
— Тук има някаква измама, лейди. Каква е тази игра? — Стисна меча си и хората му пристъпиха напред, очаквайки заповед за атака.
Осъзна, че Мара и войниците й поглеждат често към хребета, и изпсува.
— Управляваща лейди не би пътувала с толкова малко войници! Какъв съм глупак!
Пристъпи напред и хората му понечиха да нападнат, но Мара изкрещя:
— Кейоке!
Във въздуха изсвистя стрела и се заби в земята между краката на главатаря. Той спря, сякаш беше вързан на каишка. Залитна, после направи тромава крачка назад. От височината се чу глас:
— Още една крачка към господарката ми и си мъртъв! — Люджан се обърна и видя Кейоке с изваден меч. Командирът кимна мрачно и един стрелец изстреля сигнална стрела. Тя се извиси със свистене, заглушаващо командите към помощниците му. — Ансами! Месай!
От гората отвърнаха други викове. Разбойниците се обърнаха и видяха отблясъци от лъскави брони между дърветата и перата на офицерски шлем начело. Главатарят не знаеше пред каква сила е изправен и се извъртя да изкрещи команда за нападение.
Вторият вик на Кейоке го спря:
— Дакоя! Хюнзай! Напред! Готови за стрелба!
Сякаш отникъде изникнаха силуетите на стотина шлема и извити рогови лъкове. Вдигна се шум, сякаш няколкостотин войници приближаваха през гората, за да обградят поляната.
Главатарят махна и хората му спряха. Люджан усещаше неизгодната позиция и започна да се оглежда за измъкване. Виждаше само един старши офицер, но пък той бе извикал имената на четирима Ударни водачи. Люджан присви очи и прецени разположението на хората си. Ситуацията беше почти невъзможна.
Мара заряза детинската наивност и отсече:
— Люджан, заповядай на хората си да свалят оръжията.
— Да не съм луд? — Той беше обграден и притиснат, но се усмихна непокорно. — Лейди, поздравявам те за плана да се отървете от неприятните съседи, но трябва да ти припомня, че личната ти сигурност още е под въпрос. Ние може да сме в капан, но ти ще умреш с нас. — Дори при тези неблагоприятни обстоятелства се опитваше да извърти нещата в своя полза. — Може би можем да постигнем споразумение — допълни бързо. В гласа му се долавяше отчаян блъф, но нямаше и следа от страх. — Да речем, ако ни оставите да се изтеглим невредими…
Мара наклони глава.
— Вие ни подценихте. — Сложи ръка на рамото на Папевайо, за да го отмести, и нефритените й гривни изтракаха. Пристъпи между телохранителите си и застана срещу главатаря.
— Аз, Управляващата лейди на Акома, се изложих на риск, за да мога да разговарям с теб.
Люджан погледна към бойците в гората. По челото му изби пот и той я избърса с мръсния си ръкав.
— Слушам, лейди.
Мара го гледаше право в очите. Стражите й стояха зад нея като статуи.
— Първо свалете оръжията.
Люджан се засмя горчиво.
— Може да не съм талантлив командир, но не съм идиот. Ако трябва, ще се срещна днес с Червения бог, но няма да се предам заедно с хората си, за да ни обесите заради малко зърно и добитък.
— Вие откраднахте от Акома и убихте едно момче, но не си направих толкова труд само за да ви обеся, Люджан.
Думите й звучаха искрено, но разбойниците се колебаеха. Оръжията им трепереха, а очите им се местеха между основната сила на склона и малката група, охраняваща момичето. Напрежението нарастваше.
— Лейди, ако искаш да кажеш нещо, говори бързо, защото скоро ще се стигне до жертви и ние двамата ще сме първите.
Без заповеди и без да се съобразява с ранга, Папевайо мина пред Мара и застана пред главатаря на разбойниците.
— Ето какво гарантирам: предайте се и чуйте моето предложение — каза Мара. — Ако пожелаете да си тръгнете, след като ме изслушате, може да го направите безпрепятствено. Ако не нападате повече земите на Акома, няма да ви закачам. Давам ви думата си.
