След един час лейди Акома се надигна от ваната. Две слугини загърнаха мокрото й тяло с кърпи, а трета избута параваните, които отделяха дървеното корито от спалнята. Като при всички цурански домове, броят и големината на стаите зависеше от подредбата на множеството паравани. Чрез плъзването на един например можеше да се стигне от спалнята в кабинета, без да се напуска централното помещение.
Все още бе горещо и Мара избра най-леката роба, която стигаше до средата на бедрата, беше полупрозрачна и нямаше бродерии. Денят я беше изморил и желаеше нещо простичко и отпускащо. По-късно, когато захладнееше, щеше да облече по-тежка роба. Пред Накоя и слугините можеше да си позволи тази непристойна, но удобна дреха.
По нейно нареждане една слугиня отвори малка секция към вътрешната градина, която бе винаги достъпна за съзерцание и размишляване. В централния двор можеше да се въртят дузина слуги, но хитрото разположение на храстите и бонзай осигуряваше зелен параван и скриваше присъствието им.
Накоя се появи и Мара й махна да седне срещу нея. След това зачака.
— Господарке, донесох списък с подходящи съюзи — започна Накоя.
Мара продължи да гледа навън, единственото й движение беше леко накланяне на главата, за да може слугинята да среше дългата й мокра коса. Накоя реши, че това й позволява да продължи, и разви свитъка със сбръчканите си ръце.
— Господарке, ако искаме да оцелеем след заговорите на Минванаби и Анасати, трябва да подберем съюза си внимателно. Мисля, че имаме три възможности. Може да се съюзим със стара и славна фамилия, чието влияние е взело да запада. Може да изберем съпруг от нова могъща и богата фамилия, която търси чест, традиция и политически съюз. А може и да потърсим фамилия, която ще се съюзи с теб, защото името ти ще допринесе за техните амбиции във Великата игра.
Накоя млъкна, за да й даде възможност да реагира. Младата жена продължи да наблюдава градината, челото й бе съвсем леко намръщено. Слугинята свърши с ресането, прибра косата й в спретнат кок, поклони се и излезе.
Накоя чакаше. Видя, че Мара не помръдва, прочисти гърлото си и продължи с неприкрито нетърпение:
— Изключих фамилиите, които са могъщи, но им липсва традиция. Най-добре ще е да се омъжиш за син на дом, който има могъщи съюзници. Това означава, че може да се сблъскаш със съюзници на Минванаби и особено на Анасати, което оставя съвсем малко възможности. — Вдигна поглед отново, но лейди Акома сякаш слушаше само песента на насекомите, които се бяха разбудили след залеза.
Слугите започнаха да палят лампи и Накоя видя, че намръщването на лицето на Мара се е задълбочило. Старата дойка вдигна пергамента настойчиво.
— От тези, които биха били заинтересовани, най-добър избор изглежда…
Мара заговори внезапно.
— Накоя, ако Минванаби са най-могъщата фамилия в империята, то коя е най-политически свързаната?
Накоя остави списъка в скута си.
— Анасати, без съмнение. Ако ги нямаше Анасати, списъкът щеше да е пет пъти по-голям. Лорд Анасати е изковал съюзи с половината могъщи лордове на империята.
Мара кимна, загледана в нещо, което виждаше само тя.
— Реших.
Накоя се наведе напред, внезапно притеснена. Мара дори не бе погледнала списъка, който дойката бе продиктувала на писаря. Момичето се обърна и се втренчи в очите й.
— Ще се омъжа за син на лорд Анасати.
Гонгът удари.
Ехото отекна в голямата зала на Анасати. По стените висяха древни бойни флагове и миришеше на старо лакирано дърво и поколения интриги. Сводестият таван бе потънал в толкова дълбоки сенки, че свещите не можеха да ги прогонят. Събраните слуги и придворни стояха като статуи и не издаваха и звук.
На издигнатия подиум седеше лорд Анасати, облечен в официалната си роба. По челото му, под тежката церемониална шапка, беше избила пот. По кокалестото му лице обаче не се виждаха следи от неудобство, въпреки че тежката дреха беше направо задушаваща в обедната жега. Гърдите му бяха стегнати с алени и жълти пояси, които ограничаваха дишането му, панделките им стърчаха над раменете и от двете страни на гърба му като крила. Слугите трябваше да ги наместват при всяко мръдване. В едната си ръка държеше дълъг извит скиптър, чиито корени се губеха в древността, знак за превъзходството му като Управляващ лорд. На коленете му лежеше древният стоманен меч на Анасати — реликва, отстъпваща по ценност само на семейното натами. Предаваше се в рода от баща на син и датираше от времената на златния мост, когато народът им бе пристигнал на Келеуан. Беше тежък и го убиваше, но това бе една от многобройните неприятности, които трябваше да изтърпи в очакване на онова досадно момиче Акома. Беше горещо като в пещ, защото според традицията залата трябваше да е затворена до официалното пристигане на годеницата.
Текума, лорд на Анасати, наклони леко глава и Първият съветник Чумака побърза да се наведе към него.
— Още колко? — прошепна лордът нетърпеливо.
