Сред хаоса от мъже и каруци се появи Накоя, иглите в косата й се бяха разкривили от бързане. Погледна за миг парцаливата група, след което продължи направо към носилката на Мара. Проби си решително път през тълпата и стигна до нея точно когато Папевайо помагаше на господарката да слезе. Мара беше схваната от пътуването и замаяна от факлите, но забеляза мълчаливия момент, в който Бойният водач я предаде в ръцете на Накоя. Невидимата граница между владенията на телохранителя и дойката бе на прага на главната сграда.
Накоя я придружи до покоите й, една крачка зад рамото й, както беше прието. Щом влязоха, махна на прислужниците да се оттеглят и затвори плътно параваните. Изражението й в трепкащите сенки беше неразгадаемо.
Мара започна да сваля гривните и бижутата, използвани като маскировка за военната й хитрост, а дойката заговори с корави нотки в гласа:
— Какво е това внезапно завръщане? И какви са всичките тези дрипльовци?
Мара пусна една брошка и нефритената огърлица в ковчежето. След напрежението, опасността и последвалата опияняваща еуфория заповедническият тон на дойката я накара да стисне зъби. Запази обаче самообладание и свали пръстените си един по един, докато излагаше в подробности плана за попълване на гарнизона на Акома.
Последното бижу падна на купчината, а Накоя повиши глас:
— Осмелила си се да заложиш бъдещето на Акома на толкова лошо замислен план? Момиче, знаеш ли какво си рискувала? — Мара се обърна и видя, че лицето на дойката е почервеняло, а юмруците й са свити. — Ако дори един от тези бандити беше замахнал, мъжете ти щяха да умрат, докато те защитават! И за какво? За да останат само десетина в тази празна обител, когато дойде Минванаби? Кой щеше да защити натамито? Не Кеойке и Папевайо. Те щяха да са мъртви! — Старицата се разтресе в почти истеричен гняв. — Можеше да те изнасилят всичките! Можеше да те убият!
Извиси глас, неспособна да удържи гнева си.
— Вместо тази… безразсъдна авантюра… трябваше да помислиш за подходящ брак. — Сграбчи ръцете на Мара и я разтърси, сякаш още беше дете. — Ако продължаваш с твърдоглавите си глупости, ще откриеш, че единственият кандидат е син на търговец на тор, който се опитва да купи име за семейството си, докато главорези и крадци на добитък охраняват имението ти!
— Спри! — Мара избута старицата настрани, стресната от твърдостта на собствения си глас. Заповедта й преряза тирадата на Накоя като коса и старицата млъкна. След миг понечи да каже още нещо, но Мара я прекъсна. — Казах, спри, Накоя. — Тонът й беше нисък и смъртоносно заплашителен, едва прикриващ гнева.
Мара погледна старата дойка, пристъпи напред и се приближи плътно до нея.
— Аз съм лейди Акома. — В думите й имаше частица от предишната твърдост, но гласът й полека омекваше. — Тя се взря в лицето на жената, която я бе отгледала, и заговори искрено.
— Майко на сърцето ми, теб обичам най-много от всички, които ми служат. — Очите й се присвиха и огънят се върна в думите й. — Но никога не забравяй и за миг, че ми служиш. Ако ме докоснеш така или ми говориш пак по такъв начин… ще наредя да те набият като кухненска робиня. Разбра ли?
Накоя потрепери и бавно наведе старата си глава. Смъкна се бавно на колене, кичури от разрошената й прическа се спуснаха по врата й.
— Моля господарката за прошка.
Мара се наведе и сложи ръце на раменете й.
— Най-стара и най-скъпа приятелко, съдбата промени ролите ни. Само допреди дни аз бях послушничка в храм, а ти моя майка и учителка. Сега трябва да ти заповядвам, както правеше баща ми. Ти ще ми служиш най-добре, като споделяш огромната си мъдрост. Но само аз ще избирам по кой път да тръгна.
Прегърна треперещата старица и добави:
— А ако се колебаеш, спомни си, че бандитите не ме плениха. Папе и Кейоке не умряха. Значи съм направила добър избор. Планът ми успя и възвърнахме малко от изгубеното.
Накоя помълча, след което прошепна:
— Права си.
Мара пусна старицата и плесна два пъти с ръце. Слугините побързаха да се погрижат за господарката си, докато дойката се надигаше от пода.
— Господарке, позволяваш ли да се оттегля? — попита старата дойка, разтреперана от порицанието.
Мара вдигна брадичка, докато една от слугините развързваше яката на робата й.
— Да, но се върни, след като се изкъпя. Имаме много за обсъждане. Мислих много за съвета ти. Дойде време да решим за женитбата.
Тъмните очи на Накоя се разшириха. Тези думи я изненадаха абсолютно особено с оглед на предишното избухване на Мара.
— Както пожелаеш, господарке.
Тя се поклони и излезе, като остави слугините да си вършат работата. В полутъмния коридор с облекчение изпъна гръб. Мара най-сетне бе приела ролята си на Управляваща лейди. И въпреки че резките думи я бяха ужилили лошо, показването на отговорност, която бе спечелила част за предците, й носеше дълбоко удовлетворение. Старата дойка кимна доволно. Благоприличието не беше от добродетелите на Мара, но поне момичето бе наследило куража и дързостта на баща си.
