Мара трябваше да убеди новата царица да се премести в земите на Акома. Ако се провалеше, останалите домове щяха да пратят представители и все някой щеше да предложи задоволителни условия. А както бе отбелязал Аракаси, никой не знаеше как да привлече странни същества като чо-джа.
Люджан и хората му се измъкнаха към хълмовете почти незабелязано сред хаоса от слуги, които събираха провизии за ескорта, който заминаваше да преговаря с новата царица на чо-джа.
Мара напусна покоите си преди зазоряване. Пастирите още не бяха изкарали добитъка. От роената трева се вдигаше мъгла. Мара беше загърната с тежко наметало срещу влагата и стоеше до празната носилка с Джикан. Мъжът носеше мастилница и записваше последните указания на господарката.
Внезапно тя сепнато прехапа устна.
— Богове, вълнението ме накара почти да забравя!
Джикан повдигна вежди.
— Господарке?
— Сватбените покани. — Мара раздразнено тръсна глава. — Накоя ще ти каже подходящите ритуални стихове. Тя знае по-добре от мен кой да бъде поканен и кой може да бъде пропуснат. Накарай я от мое име да се заеме с тези задачи.
Джикан бързо записа и повдигна друг въпрос.
— Ами лятната продажба, господарке? Животните трябва да се регистрират предварително в Животновъдската гилдия.
— Досега се справяш добре — отвърна Мара; нямаше време да обяснява. — Вярвам на преценката ти.
Кейоке се появи с подбраните войници, Папевайо и Аракаси говореха малко по-настрани.
Мъжете се събраха с мълчаливата ефикасност на ветерани. Кейоке носеше тъмната си обикновена броня, пригодена за дълъг път в пущинака. На офицерския му шлем имаше само едно късо перо, а орнаментирания церемониален меч беше сменил с простичкия, който предпочиташе да ползва в битка.
Кейоке застана пред Мара и се поклони.
— Господарке, мъжете са готови. Носачите натовариха припаси, съгледвачите вече тръгнаха. Готови сме за тръгване, щом заповядаш.
Мара освободи Джикан, качи се на носилката, седна на възглавниците и нареди:
— Тръгваме.
Обзе я внезапен страх, докато полуголите носачи вдигаха носилката. Това не беше официална визита при друг лорд, а дързък ход, за да спечели предимство в Играта на Съвета. Дързостта пък криеше рискове. Смъртоносни рискове.
Отрядът на Акома се движеше тихо, воден от Аракаси. Мара виждаше, че с всеки ден войниците стават по-напрегнати. Цуранските войници не губеха дисциплина пред владетеля си, но при предишните пътувания тя бе чула тихи разговори и шеги край огъня. Сега мъжете пазеха тишина и я нарушаваха само шепнешком. Обичайно оживените им лица бяха застинали в безизразни маски. Храната им беше само питки от тиза и сушено месо от нийдра.
На третия ден изчакаха да се стъмни и тръгнаха в мрака. Призори бяха навлезли дълбоко в територията на съседния лорд и на няколко пъти се спотайваха от патрули от имението. Кейоке държеше мъжете си наблизо и избягваше контактите. Дори дребните лордове можеха да изпробват късмета си и да нападнат нарушителите, ако решаха, че могат да унищожат Мара и петдесетимата й стражи. А ако някой друг лорд знаеше за новата царица, шансът за атака ставаше сигурен.
Мара беше уморена. Не можеше да си почине, не само заради постоянното пътуване и тревогите, но и заради очакването. Придобиването на кошер щеше да помогне на оцеляването на Акома повече от дузина заговори във Върховния съвет.
Изминаха още четири изтощителни дни. Хората спяха малко, защото нощем избягваха патрули и прекосяваха бързо откритите пасища и посеви с тиза около многото притоци на река Гагаджин. В такива случаи робите отзад се грижеха да изправят смачканите растения, за да заличат следите от преминаването им. Призори на деветия ден Мара седеше на земята като воин и ядеше сирене и сухари. Извика Кейоке и Аракаси да седнат до нея.
Двамата отказаха да споделят храната й, защото вече бяха изяли студените си дажби. Тя погледна лицата им. Едното беше набръчкано, старо и познато като изгрева. Другото бе като илюзия, маска на необходимия в момента образ.
— Минахме през три добре охранявани имения. Нито един патрул не ни засече. На невероятните умения на водача и командира си ли да вярвам, или е толкова лесно въоръжени мъже да се промъкват из империята?
— Основателен въпрос, господарке. — Аракаси я погледна със зараждащо се уважение. — На човек не му трябва шпионска мрежа, за да знае, че Кейоке е прочут офицер, уважаван в цялата империя заради опита си.
— Нямаше да се справим толкова добре без напътствията на Аракаси — отвърна скромно Кейоке. — Знанията му са впечатляващи. Акома тепърва ще печели от тях.
Мара погледна Аракаси. Шпионинът беше докарал напрегнатото изражение на воин и то дори му отиваше. Способността му да изглежда както пожелае я изнервяше.
— Кажи ми честно, толкова ли ще ти е лесно да водиш въоръжен отряд и през земите на Акома?
Аракаси се засмя. Неочакван звук в напрегнатия лагер.
