— Мисля, че виждам мъдрост в твоите искания, главен шпионино. Но какво ще стане с мрежата, ако с теб се случи нещастие?
— Агентите ми си имат начини, с които се проверяват взаимно. Ако някоя нийдра ме прегази и прекрати кариерата ми, до месец при вас ще дойде друг агент. Ще ви представи доказателство и ще можете да му вярвате също както и на мен.
— Да, трудността е в доверието — съгласи се Мара. — И двамата ще сме глупаци, ако зарежем предпазливостта твърде бързо.
— Именно.
Ветрец разлюля пламъците на лампите и стаята изведнъж се изпълни със сенки. Накоя направи несъзнателен жест срещу неодобрението на боговете. Мара беше твърде увлечена, за да я тревожат суеверия.
— Ако се съглася на условията ти, ще работиш ли за мен?
Аракаси се поклони леко от кръста. Жест, който изпълни с изненадваща грация.
— Искам да служа на дом, колкото и войниците, господарке, но има още нещо. Ние пазим мрежата заради честта си. След падането на Тускай се заклехме. Няма да постъпим на служба, ако трябва да потъпчем клетвата си.
— И каква е тя?
Аракаси я погледна. В очите му имаше фанатична страст.
— Отмъщение срещу лорд Минванаби.
— Разбирам. — Мара се отпусна на възглавниците. Надяваше се, че собствената й страст не е толкова лесно разгадаема. — Явно имаме общ враг.
Аракаси кимна.
— Засега. Знам, че Акома и Минванаби враждуват, но политиката често променя…
Мара вдигна ръка и го прекъсна.
— Между Акома и Минванаби има кръвна вражда.
Мъжът застина и погледна износената подметка на сандала под коляното си. Мълчанието му беше толкова дълбоко, че всички в помещението се смразиха. Този човек сякаш имаше безкрайно търпение, като дървесното влечуго, което се сливаше с клоните и неуморно чакаше жертвата си да отмине, за да удари с неочакван гняв. Накрая Аракаси се размърда и Мара забеляза, че напрежението от разговора започва да отслабва самоконтрола му. Въпреки талантите и обучението си Главният шпионин имаше същите противоречиви емоции като войниците и работниците, които бяха дошли при нея. Можеше да получи ново начало, но и пак да остане без господар. Но когато заговори, в гласа му нямаше безпокойство.
— Ако искаш, аз и хората ми ще се закълнем във вярност на Акома.
Мара кимна.
Аракаси мигновено се оживи.
— Тогава да започваме, господарке. Може да получим предимство, ако действаме бързо. Преди да отида в хълмовете, изкарах малко време на север с един приятел от дома Инродака. Сред работниците им има слух, че в горите в западния край на имението, в кошера на чо-джа, се е родила нова царица.
— Не се ли е разчуло? — попита внезапно заинтересувана Мара.
— Не. Лорд Инродака живее усамотено, рядко приема гости и още по-рядко пътува. Но все пак нямаме време. Берачите на плодове скоро ще разнесат вестта по реката. След това новината ще се разпространи в империята, но засега ти си единствената, която знае, че новата царица скоро ще си търси дом. С нея ще има триста воини. — И добави с весела искрица в очите: — Но ако спечелиш лоялността й, поне няма да се притесняваш, че някой от тях е шпионин.
Мара се изправи.
— Ако това е вярно, трябва да тръгнем още в зори. — Привличането на кошер на чо-джа в земите й щеше да е като дар от боговете. Чо-джа бяха странни същества, но надеждни и лоялни съюзници. Новата царица щеше да започне гнездото само с триста воини, всеки колкото двама цурани, но след години броят им щеше да нарасне до няколко хиляди. Освен това, както бе посочил Аракаси, никой от тях нямаше да е агент на друг дом. Мара се обърна към Кейоке. — Хората ти да са готови до час. Ще тръгнем към кошера на разсъмване. — Командирът се изправи, а тя пак се обърна към Аракаси. — Ти ще дойдеш с нас. Папевайо ще се погрижи за слугите и за всичките ти нужди.
И даде знак за край на срещата. Съветниците й се надигнаха. Накоя дръпна Аракаси за ръкава и изсумтя:
— Момичето не знае нищо за чо-джа. Как ще преговаря?
Аракаси хвана галантно ръката й и я поведе към прага, сякаш беше любимата му баба.
— Новите царици се появяват толкова рядко, че никой не е подготвен да преговаря. Лейди Акома просто трябва да се съгласи с условията, който поискат.
И я изведе в коридора.
Мара едва сдържаше вълнението си. Новините затъмниха всички мисли за предстоящата й сватба. Кошерът в имението й нямаше да е само източник на чест и военна мощ. Освен страховити воини чо-джа бяха миньори, които копаеха редки метали и скъпоценни камъни и от тях занаятчиите им правеха невероятно красиви бижута. Насекомоподобните същества знаеха и тайната на производството на коприна, тънката материя, предпочитана във винаги горещата империя. В миналото бе имало няколко войни за контрол на търговията с нея, но накрая императорът бе забранил да се налага монопол. Сега всеки лорд, който се сдобиеше с коприна, можеше да търгува.
Продукцията на чо-джа беше ценна, а в замяна те искаха само зърно и кожени предмети. По тази причина лордовете бяха готови да убиват, за да се сдобият с кошер в земите си. А чо-джа имаха нова царица по-рядко от веднъж на човешко поколение.
