— Аз съм Кейоке, командир на Акома.
Водачът на съществата отвърна на поздрава. Мара оглеждаше как е устроено тялото му. Широко задно туловище с три крака с по три сегмента и по-малко горно тяло с почти човешки ръце. Плътта бе покрита с хитин, а на китките имаше шипове, остри като ножове. Носеше шлем с видимо цуранска изработка. Лицето беше кръгло, с фасетъчни очи и два отвора на мястото на ноздрите. Челюстта и устата бяха изненадващо подобни на човешките, но гласът му бе напевно чуруликащ.
— Аз съм Иксал’т, водач на Втора команда на кошера Каит’лк.
— А, да. — Кейоке се отпусна, сякаш беше в компанията на стар познат. — Ти служеше по време на нашествието в Турилските планини. — Това обясняваше как чо-джа е разпознал цветовете на Акома. Командирът посочи Мара. — Това е нашата лейди Акома. Идва да преговаря с новата ви царица.
Фасетъчните очи се обърнаха към момичето и чо-джа направи доста сносен поклон.
— Добре дошла, лейди. Пристигате навреме. Новите воини са неспокойни. Люпилото е голямо и сме малко претъпкани. Продължете и нека боговете ви благословят тези преговори.
Чо-джа се разстъпиха и позволиха на цураните да продължат. Мара, заинтересувана от неочакваните познания на командира, каза:
— Кейоке, не знаех, че разбираш чо-джа.
— Познавам войниците им, доколкото това е възможно. Служих с тях преди много години, когато дядо ти беше събрал множество домове в битка срещу Източната конфедерация. — Старият воин все едно не усещаше възрастта си и се изкачваше по стръмния склон без усилие.
— Чо-джа сякаш ни приеха с добро.
— Господарке, тези са стари и дисциплинирани войници — предупреди Аракаси. — Кейоке се справи добре с офицера им, но трябва да внимаваме, докато не стигнем кошера. Излюпени са множество млади воини, за да защитават царицата, докато пътува. Те са недисциплинирани и агресивни. Дразнят се лесно, докато младата царица не се установи безопасно в новия кошер.
Кейоке отмести един клон от пътечката и го пусна.
— Говориш като човек, който познава чо-джа, Аракаси.
Главният шпионин ловко избегна люшналия се клон.
— Никой не познава чо-джа. Но веднъж се укривах цяла седмица в техен кошер от убийците на Минванаби. Понаучих разни неща. Такъв съм си: задавам много въпроси, когато не разбирам нещо.
— Разкажи ми за тях, Аракаси — каза Мара. — Какви са те?
— Старите са предвидими като сезоните. Младите са непредсказуеми. Люпят се в ясли. Дузина нисши женски, наричани рирари, снасят яйца. — Терминът беше архаичен и означава второстепенна царица, или херцогиня. — Но яйцата не са оплодени. Царицата ги поглъща и ги прекарва през тялото си, където ги опложда… и не само.
— Не само? — попита Мара.
— По някакъв начин, докато се сношава с мъжките, тя определя пола и функцията на яйцето или го оставя стерилно. Поне така ми казаха.
— Могат да избират тези неща? — зачуди се момичето. — Разкажи още.
— Мъжките чо-джа се делят на три основни групи: за разплод, работници и воини. Работниците са или умни, или силни. Занаятчии или товарни животни, в зависимост от нуждите на кошера. Воините са едновременно здрави и умни. Мъжкарите са глупави, но пък имат само една задача — да се сношават с царицата.
Аракаси я погледна и видя, че го слуша внимателно. Неколцина от близките войници също надаваха ухо с интерес.
— Щом се настани в тройната зала, царицата не помръдва. Работниците я хранят, рирарите й дават яйца, а мъжките я обслужват постоянно. Сношават се с часове до изтощение и после се сменят. Ще видите, когато се представим на старата царица.
— Изумително. — Мара направи пауза да си поеме дъх, защото пътеката отново бе станала стръмна. — Ами малките?
— Не знам почти нищо за женските — призна Аракаси. — Мъжките чо-джа растат и си играят като човешки деца. До един момент са палави като телета нийдра, а в следващия се пробуждат и знаят, че трябва да служат. Когато се роди нова царица, засилват развитието на воините. Това ги прави агресивни и непредсказуеми. Дразнят се бързо и само новата царица може да ги подчини напълно.
Прехвърлиха билото и видяха долината между хълмовете. През извитите клони на дърветата уло се виждаше напечена поляна. Тревата беше окосена.
Аракаси посочи.
— Кошерът е зад онези дървета.
Кейоке нареди на войниците да стегнат колоната. Продължиха в бойна формация, като Мара беше в защитена позиция в средата.
Когато стигнаха до дърветата уло, сърцето й заби по-бързо.
Можеше да види поляната през гората от копия на телохранителите. Там се издигаше могила, толкова древна, че бе обрасла с дървета. От едната й страна имаше вход с изкусно изработени каменни арки. Стотици чо-джа влизаха и излизаха от кошера, изпълнявайки задачи, които само те си знаеха.
Мара се качи в носилката. Трябваше да се срещне с царицата на чо-джа като лейди на Велик дом. Кейоке и Аракаси застанаха от двете страни и един от воините вдигна боен рог и даде сигнал. После излязоха на поляната.
