— Човеците сте много странни. Често се чудим защо сте такива. Но аз се отплесвам. Дъщеря ми няма търпение да се срещне с човешката царица, която е слязла в нашите владения, противно на установените обичаи.
Старата царица изсвири силно и двама работници се приближиха. Между тях вървеше дребничка чо-джа.
— Това ли е новата царица? — попита Мара.
— И аз бях такава, много отдавна. Ще порасне и след няколко седмици ще може да властва, а след няколко месеца ще започне да репродуцира.
Младата царица заобиколи Мара, за да я огледа по-добре. Движеше се с неочаквана грация. Стъпките й бяха плавни и леки, а не забързани като на работниците и воините. Заговори на щракащия език, а светлите й фасетъчни очи не се отделяха от Мара.
— Нашите малки научават езика ни още докато са яйца — обясни матриархът. — Вашият език се учи след излюпването. Дъщеря ми няма да може да говори с теб още известно време.
Любопитството на младата царица караше кожата на Мара да настръхва, но тя стоеше неподвижно и чакаше. Съществото свърши с инспекцията си и замълча. Старата царица бързо й каза нещо, после преведе на цурански.
— Тя казва, че вие хората изглеждате странно и плашещо. — И добави: — Но че ти си по-малко плашеща от мъжките.
Мара се поклони леко на младата царица.
— Моля, кажете й, че е красива. — Това не беше просто ласкателство. Малката щеше да порасне и да стане като майка си, но сега имаше деликатни черти и наистина бе красива. За разлика от синкавите мъжки, беше кафеникава и притежаваше някакво качество, което можеше да се опише само като женственост.
Старата царица преведе и младата потръпна от явно удоволствие. Мара продължи:
— Искаме да сключим съюз. Каним новата царица и нейните поданици да построят кошер на нашата земя. Искам да започнем преговорите колкото се може по-скоро.
— Не разбирам — каза старата царица. — Преговорите вече започнаха.
Мара усети внезапно притеснение. Това й се стовари твърде внезапно, още повече че бе разчитала на помощта на Аракаси. Опита се да спечели време с учтивост.
— Уморена съм от дългото пътуване. Може ли да си почина един ден, преди да почнем обсъждането?
Старата царица предаде въпроса и преведе отговора.
— Дъщеря ми казва, че ще те изслуша сега.
Мара се обърна към Аракаси и той й прошепна:
— Ако се оттеглиш, може да се обиди и да изгубим шанса за разговор.
Мара наистина бе изтощена. Вълнението от влизането в кошера я поддържаше през последния час, но сега беше готова да рухне. Но нямаше избор. Махна да сложат на пода една възглавница от носилката й, настани се максимално официално и откри преговорите.
— Какво би искала дъщеря ти, за да дойде да живее в земите на Акома?
Младата царица полегна, като сви четирите си крака, а горната част на тялото й остана права, със скръстени по човешки ръце. Втренчи очи в Мара и заговори. Старата царица превеждаше:
— Дъщеря ми пита дали земите във владенията ти са сухи или влажни.
Мара отговори без колебание:
— И двете. Земите на Акома са обширни и богати, от наводнени ниви за тиза до гористи хълмове. Имаме хълмисти пасища, като тези в близост до вашия кошер.
Младата царица изслуша майка си. Старата продължи:
— Дъщеря ми иска да се установи до чиста вода, но почвата не трябва да е много влажна. Освен това настоява да няма дървета, защото старите корени са проблем за горните тунели. Първите части трябва да се прокопаят бързо, защото не бива да рискува да стои дълго на открито.
Мара се обърна към Кейоке.
— Може да им дадем долното пасище, западно от реката; Робите ще разчистят ново пасище на изток. — Командирът кимна в знак на съгласие. — Кажи на дъщеря си, че предлагаме нисък хълм, заобиколен от ливада, съвсем близо до вода. Земята е на по-високия речен бряг и остава суха дори когато има проливни дъждове.
Двете царици заобсъждаха казаното с щракания и подсвирвания, а може би обменяха информация и по друг начин. Мара чакаше нервно.
Внезапно в огромната зала се разнесе силно изсвирване. Свитата на Мара се размърда тревожно, а двете царици рязко спряха разговора си. Кейоке стисна дръжката на меча си, притеснен, че може да се стигне до битка.
Аракаси го сграбчи за рамото и зашепна бързо:
— Ако извадиш меч пред цариците, ще загинем мигновено. — Старата царица не показваше тревога, но мъжките се бяха надигнали в бойна поза, готови да нападнат. Острите хитинови шипове на китките им сочеха към Кейоке. Старият командир беше виждал чо-джа и знаеше, че воините са на косъм да нападнат. Пусна меча и воините мигновено се успокоиха. Старата царица не каза нищо. Аракаси си пое дъх и заговори успокоително: — Ако има някаква опасност, тези воини ще ни защитят.
Кейоке кимна, но пристъпи по-близо до господарката си.
Старата царица вдигна единия си преден крайник и изщрака заповедно. Лакс’л се изправи и излезе.
Мара се чудеше дали някога ще свикне с бързината на тези същества. Те щяха да са безценни като вестоносци и това я подсети за старото стихче на Накоя. „Чо-джа са първи с ранни плодове и новини“. Беше детско стихче, подценявано от всички, но може би съдържаше някакъв елемент на истина.
