Нещо в думите й подсказа на Мара, че въпреки перфектното разбиране на езика тези същества са различни и имат странни нужди. Малко от ценностите бяха общи. Може би царицата всъщност вдигаше цената? Мара реши да е максимално пестелива.
— Това е глупаво. Защо дъщеря ти ще живее в цуранска къща? Моят павилион ще й е по-удобен.
Старата царица отвърна без колебание:
— Това е вярно. Но той предлага и по сто товара нефрит и метали за нейните занаятчии.
Мара потръпна под тънката си роба. Това бе истинско съкровище. Нейният конкурент беше крайно решен, щом вдигаше залозите толкова рано. Само с хитрост нямаше да успее. Представи си как ще се притесни Джикан, ако инвестира такава част от богатствата на Акома в контрапредложение.
— Почитаема царице, кажи на дъщеря си, че цуранските къщи са достойни за работници и войници, а не за царици. По-добри са тунелите, които не се сриват. Освен това металите и нефритът са безполезни, ако нямаш инструменти, с които да ги обработваш. Какво бихте предпочели, скъпоценности и метали, които ще намерите по-лесно от хората, или инструменти, с които да ги обработите и после да ги изтъргувате за каквото пожелаете? Ще дам същата оферта като стойност, но с неща, каквито нямате. Инструменти, кожи от нийдра и лакирана дървесина. — Направи пауза и добави: — Плюс оръжия и брони за нейните воини.
— Щедра оферта — каза царицата и очите й проблеснаха, докато превеждаше, сякаш се радваше на борбата между човешките владетели. Разговорът беше изпъстрен с развълнувани трели.
Мара затвори очи от напрежение и умора. Ресурсите на Акома не бяха неизчерпаеми и последното предложение зависеше много от занаятчиите, доведени от Люджан — майсторите на оръжия и брони, които още не бяха показали качеството на работата си. Чо-джа щяха да се обидят и дори разгневят, ако продукцията бе некачествена.
Пратеникът се върна бързо. Размени няколко бързи изщраквания със старата царица и дъщеря й отново избухна в продължителни трели.
Мара изтръпна. Избликът на дъщерята сигурно бе свързан с огромно увеличение на офертата от страна на лорда.
Старата царица приключи с пратеника и остана неподвижна като обсидианова статуя.
— Управляваща лейди, лордът казва, че е разпознал цветовете на Акома по воините до входа. Твърди, че познава ресурсите ви и че вие не може да изпълните предложението, което направихте преди малко.
Мара присви очи под блестящия й поглед.
— Думите му са неверни. — Направи пауза, за да овладее гнева си, и стана от възглавницата. — Този лорд е невеж.
— Не разбирам — отвърна царицата, без да се впечатлява от напрежението й.
Мара се постара да удържи гнева си.
— Чо-джа знаят ли всичко, което се случва във всеки кошер?
Царицата размърда ръце.
— Случващото се в кошерите е известно на всички царици. — Подсвирна тихо на дъщеря си, после пак се обърна към Мара. — Явно при хората не е така.
Момичето облиза устни. Не биваше да действа прибързано. Беше дълбоко под земята, пазена само от шестима воини и изправена пред най-свирепите чо-джа. Всеки неправилен жест можеше да е фатален.
— Аз съм Управляваща лейди на Акома. Заявявам, че никой дом в империята не може да знае пълния капацитет на ресурсите ми! Този лорд преговаря без чест и обвиненията му са обида към дома ми. — Пристъпи напред, прикривайки страха зад гордата осанка на дедите си, и погледна право към младата царица. — Лейди, аз преговарям честно. Като Акома, държа на думата си повече, отколкото на живота си.
Чакането да преведат думите й насмалко да я пречупи, но Мара издържа, стиснала здраво ръце. Младата царица я изучаваше с искрено любопитство, а старата говореше с пратеника. Предизвикателството към невидимия конкурент засягаше честта и можеше да доведе до кръвопролития дори тук, в кошера.
Мара се прокле наум заради безразсъдството си. Това, че не знаеше името на противника си, я поставяше в крайно неизгодно положение.
В тунела се чу леко стържене и следващият пратеник пристигна. Старата царица го изслуша и заговори:
— Управляваща лейди, лордът признава, че думите му са продиктувани от гняв. Казва, че може и да разполагаш с майстори, които да изработят обещаното, но че цялата империя знае, че богатството му е по-голямо от това на Акома. Щял да даде по-добри предложения от всяка твоя оферта, ако дъщеря ми избере неговата земя за кошер.
Мара трепна и нефритовите й гривни изтракаха в тишината.
— Кой се хвали, че има по-голямо богатство от мен?
— Лорд Екамчи — отвърна царицата.
Мара погледна Аракаси, защото името й бе само бегло познато, и шпионинът прошепна бързо:
— Най-близкият приятел на Инродака. Богат е, даже може да е малко по-богат от Акома. Армията му е малка, но сигурно е взел по-голям ескорт от нашия. Спомням си, че е дебел, без опит във военното дело и не особено храбър.
Мара кимна. Бързината, с която лорд Екамчи оспорваше богатствата на Акома, показваше липса на самоувереност. Мара реши да се довери на косвения съвет на Аракаси.
— Предимството ни се изплъзва, колкото повече чакаме. Смятам, че трябва да съм по-дръзка.
