Лакс’л се върна, докладва нещо на старата царица и следващите й думи премахнаха всякакви мисли за детски стихчета от главата на Мара.
— Лейди царице на Акома, един лорд от вашия вид е дошъл пред кошера, за да наддава срещу вас за благоволението на новата царица.
Мара се вцепени.
Усети смайване, разочарование и гняв. След това страхът заглуши всичко друго. Някой бе разбрал за излюпването на новата царица.
Ако вестта се бе разпространила, повече от една фамилия щеше да се стреми към кошера. Онези горе щяха да са първите от много. А дори да не се беше разпространила, лорд Инродака със сигурност бе повикал някой близък приятел, който първи да потърси благоволението на чо-джа. Със сигурност щеше да е ядосан да открие нарушители, които опитват да изпреварят съюзника му. Без значение от преговорите с чо-джа, на Мара й предстоеше трудно завръщане през земите на враждебен лорд, който щеше да знае за нейното присъствие. Още по-плашеща бе мисълта някой агент на Минванаби да е узнал и да е известил господаря си. Може би самият Джингу чакаше на входа, за да преговаря с младата царица.
Пое дълбоко дъх и се помъчи да прикрие притесненията си от двете царици. Гърлото й беше пресъхнало като пясък, но тя си припомни уроците на Накоя. „Страхът е малка смърт, дъще. Убива те на малки парченца“.
Успокои се и погледна старата царица.
— Почитаема владетелко, уведомявам те, че съм крайно решена да спечеля лоялността на новия кошер. Земите на Акома са богати и плодородни и останалите лордове на Империята не могат да направят по-добро предложение.
Старата царица изпуфтя през ноздрите си в еквивалент на човешки смях.
— Лоялност? Управляваща лейди на Акома, моят вид не споделя тази концепция. Работниците, войниците, рирарите, всички правят каквото трябва, но важен е само кошерът. Царицата е единственият управник и затова търси най-добрите предложения. Винаги приемаме най-доброто предложение.
Мара бе поразена от това разкритие. Царицата случайно бе изтървала нещо, което не знаеше никой цуранин. Империята смяташе, че чо-джа не страдат от човешките слабости. Но това, което мислеха за солидно чувство за чест, се оказваше най-долно интересчийство. Чо-джа бяха просто раса от търговци. Легендарната им лоялност зависеше от най-добрата оферта и може би подлежеше на предоговаряне, ако някой направеше по-добро предложение. А никой досега не се бе опитвал да преговаря с кошер в земите на друг лорд. Въпреки смайването си Мара видя мигновеното предимство, стига никой друг да не узнаеше това — и стига, разбира се, да оцелееше през следващия час.
— Кейоке. — Мара се обърна към командира. — Воините с нас трябва да се закълнат в абсолютно мълчание. — След това добави с безизразно лице: — Робите не бива да разкриват какво чухме. — Нямаше нужда от повече приказки. Старият воин знаеше, че току-що е обрекла на смърт осем човека. Той прошепна на свой ред нещо на Аракаси и шпионинът кимна с неразгадаемо изражение.
Мара се изпъна и погледна старата царица.
— Да преговаряме.
— Ще уведомя човешкия лорд, че има конкуренция — отвърна царицата.
И нареди нещо на очакващите работници от занаятчийската каста. Мара зачака с привидно търпение. Дойдоха нови работници, за да създадат верига за съобщения, защото новодошлият предпочиташе да преговаря от повърхността, съгласно цуранските традиции. Мара беше решена да извлече колкото се може повече полза от това.
Първото съобщение пристигна и след щракаща комуникация с пратеника и младата царица владетелката наведе глава към Мара.
— Твоят противник също притежава хубава земя, която е суха, близо до вода и без корени. Казва, че почвата му е песъчлива и се копае лесно. — Поговори с наследницата си, след което добави: — Лейди Акома, дъщеря ми пита дали ще подобриш офертата си.
Мара потисна импулса да зачопли с пръсти ръба на възглавницата.
— Предай на дъщеря си, че песъчливата почва се копае лесно, но се навлажнява и е податлива на срутване.
Царицата явно се забавляваше, защото отвърна със странния си смях.
— Знаем, лейди Акома. Забавно ни е, че хората може да смятат, че знаят повече за тунелите от чо-джа. Но песъчливата почва не е толкова голям проблем за нас.
Мара премисли бързо.
— Вие сте най-добрите копачи, но аз ще ви осигуря роби, които да помагат, за да се съкрати максимално престоят на дъщеря ти на повърхността. Сто воини ще я пазят, а личният ми павилион ще я крие от слънцето, докато покоите станат готови. — Преглътна и продължи: — В добавка всеки ден на земята ще получава двайсет кошници с плодове и тиза от моите земи, за да може работниците й да са свободни от събирането на храна.
Старата царица преведе и дъщеря й отговори. Пратеникът тръгна към повърхността. Мара се потеше в ароматния въздух, но се стараеше да не помръдва. Реши, че преговорите може да се проточат много, но пратеникът се върна изненадващо бързо.
Старата царица преведе новите условия.
— Вашият съперник предлага покои в имението си за царицата и избран от нея антураж, ако тунелите се срутят и трябва да се ремонтират.
