Босите крака на робите не издаваха и звук, докато внасяха Мара в залата. Кейоке и Папевайо стояха на входа и изчакаха носилката да ги подмине, преди да тръгнат след нея. Слугите посипваха праговете с цветя, за да донесат на господарката си радост и здраве. Воините й по коридорите я поздравяваха. Някои не можеха да скрият сълзите си. Тази жена бе повече от тяхна господарка. Тя бе дала надежди за нов живот на сивите воини. Сега отдаваше лоялността им на Бунтокапи, но завинаги щеше да остане тяхната любима господарка.
Носачите спряха пред затворените врати на залата и две служителки на Чочокан сложиха на главата на Мара цветни воали. В ръцете й положиха венец от панделки, пера от шатра и стъбла от тиза, за да отбележат взаимовръзката между дух и плът, земя и небе и свещения съюз между мъжа и жената. Мара го хвана внимателно, притеснена, че потните й длани ще измокрят копринените панделки. Кафяво-белите пера трепкаха и издаваха треперенето на ръцете й. Четири елегантно облечени девици застанаха около носилката. Бяха от съюзни семейства на Акома и приятелки от детинство. Бащите им може и да спазваха политическа дистанция, но за този ден щяха да бъдат отново скъпи приятели. Топлите им усмивки не можеха да смекчат напрежението на Мара. Тя щеше да влезе като Господарка на Акома и да излезе като жена на Бунтокапи. Като всички останали щеше да е просто украса, която да допълва честта и да носи наслада на съпруга си. След церемонията пред натамито нямаше да притежава ранг, освен чрез него.
Кейоке и Папевайо отместиха тихо паравана. Удари гонг. Музикантите надуха тръстиковите флейти и носачите пристъпиха напред. Мара примигна, за да спре напиращите сълзи. Държеше главата си гордо вдигната, докато я внасяха пред най-важните управници на Империята. Вече не можеше да спре церемонията, която щеше да я свърже с Бунтокапи от Анасати.
През цветните воали виждаше гостите като сенки. Дървените стени миришеха на восък и смола, примесени с уханието на цветята. Робите я понесоха към вдигнатия на две нива подиум. Оставиха носилката на по-ниското и се оттеглиха.
Пред нея стоеше Върховният жрец на Чочокан с трима послушници. Девиците, които я придружаваха, останаха в подножието на стълбите. Мара си пое дъх, замаяна от жегата и силната миризма от кандилото на жреца. Не можеше да види от другата страна на подиума, но знаеше, че Бунтокапи е влязъл от отсрещната страна, на носилка с украса, която символизира оръжия и брони, и че е от дясната страна на жреца. Знаеше, че робата му е не по-малко пищна от нейната и че лицето му е скрито от сватбена маска, изработена за някой от предците на Анасати.
Върховният жрец вдигна ръце към небето и започна:
— В началото бе силата в умовете на боговете. Те създадоха мрака и светлината, огъня и въздуха, водата и земята и накрая мъжа и жената. Отделните тела пресъздаваха единството на божиите мисли, с които бяха създадени, и така се появиха децата, за да прославят божието могъщество. Днес, както при сътворението, сме се събрали да потвърдим единството на божията воля чрез земните тела на този мъж и тази жена.
Жрецът свали ръце. Удари гонг и детски хор запя химн в прослава на сътворението. Гостите се надигнаха с шумолене на коприна, скърцане на сандали и тракане на бижута.
Жрецът продължи, а Мара потисна импулса да посегне под воала и да се почеше по носа. Помпозната официалност на церемонията я подсети за един случай от детството й, когато с Лано се бяха прибрали след подобна благородническа сватба. Бяха я възпроизвели на игра. Мара стоеше на напечена от слънцето каруца, а косата й беше окичена с цветя акаси. Лано носеше сватбена маска от глина и пера. Дори бяха изтормозили един възрастен роб, който да играе жрец с наметнато на раменете одеяло. Мара се усмихна тъжно. За съжаление този път венецът беше истински, а не имитация от треви и цветя. Ако Ланокота беше жив, щеше да й се подиграва, но в сърцето си със сигурност щеше да плаче.
Жрецът свърши със следващата част и гонгът прозвуча отново. Гостите насядаха на възглавниците, а помощниците на жреца запалиха ароматни свещи и въздухът се изпълни с тежка миризма. Върховният жрец заизрежда добродетелите на Първата жена. Непорочност, послушание, кротост, чистота, плодовитост. Мара се покланяше и докосваше пода с чело при всяка от тях. Щом се изправеше, един свещенослужител с лилава роба махаше по един воал. Бял за непорочност, син за послушание, розов за кротост, докато накрая не остана само зеленият, който символизираше честта на Акома.
От прозрачния плат я сърбеше, но поне можеше да вижда.
Анасати седяха откъм младоженеца, както служителите на Акома седяха зад нея. Гостите пред подиума бяха подредени по ранг. Най-ярко светеше бялото и златно на Военачалника, който седеше отпред. Жена му носеше ален брокат с тюркоазни пера. Насред цялото море от цветове се открояваха две облечени в черно фигури, като гарвани, кацнали на поляна. Двама Велики от Събранието на магьосниците съпровождаха Алмечо на сватбата на сина на приятеля му.
