След това трябваше да стоят Минванаби, но отсъствието на Джингу бе простено заради обявената кръвна вражда с Акома. Двете семейства можеха да присъстват без конфликт само на висши държавни събития като коронация или рождения ден на Военачалника.
Отзад се виждаха лордовете на Кеда, Тонмаргу и Ксакатекас. Заедно с Оаксатукан на Алмечо и Минванаби, това бяха Петте велики дома, най-могъщите в Империята. В следващия ред се виждаше Камацу Шинцаваи и красивият профил на втория му син, Хокану. Шинцаваи, подобно на Акома и Анасати, отстъпваха само на Петте велики.
Мара прехапа устна, а панделките на венеца затрепериха. Върховният жрец заизрежда добродетелите на Първия мъж, а свещенослужителите поставяха нанизи от мъниста върху хартиените мечове на носилката на Бунт®. Мара виждаше как белите и червени пера на маската му се мърдат, докато признава всяка добродетел — чест, сила, мъдрост, мъжественост и доброта.
Гонгът прозвуча отново. Жрецът и помощниците му започнаха молитва за благоденствие. Девиците се изправиха по-бързо, отколкото Мара смяташе, че е възможно, и й помогнаха да слезе от носилката. Бунто се изправи и двамата застанаха с лице към гостите и се поклониха. Оформи се малка процесия от лорд Анасати, Накоя, като Първи съветник на Акома, както и жрецът и помощниците му, които да изпроводят булката и младоженеца до входа на свещената градина.
Слугите се наведоха и свалиха сандалите на Мара и Бунтокапи, та краката им да са в досег със земята и предците на Акома, докато Господарката предава владенията на бъдещия си съпруг. Слънцето вече бе достатъчно високо, за да изсуши и последните остатъци от роса. Напечените плочи на пътечката й се струваха нереални, а птичите песни от дърветата уло допринасяха за усещането, че се намира в детски сън. Но пръстите на Накоя стискаха ръката й съвсем истински. Жрецът поде нова молитва и Мара тръгна напред с Бунтокапи, който приличаше на натруфена кукла. Жрецът се поклони на своя бог — лорд Анасати, Първият съветник на Акома и помощниците останаха назад — и последва двойката в градината.
Мара спазваше ролята, си и не смееше да погледне назад. Ако ритуалът й позволяваше, щеше да види сълзите на Накоя.
Процесията излезе изпод приятната сянка на уло и тръгна покрай лехите с цветя по извитите мостчета, водещи към натамито на Акома. Мара вървеше вдървено по стъпките, които бе изминала преди няколко месеца, когато скърбеше за баща си и брат си. Реши да не мисли за тях сега. Сенките им нямаше да одобрят омъжването за семеен враг, та дори целта да беше опазването на семейното наследство. Не поглеждаше и към мъжа до себе си. Шляпащите му стъпки издаваха, че не е запознат с пътя, а дъхът му свистеше зад ярките златисточервени багри на сватбената маска. Очите на маската се взираха напред тъжно, а тези на мъжа се стрелкаха трескаво, оглеждаха това, което щеше да му принадлежи по право като на лорд на Акома.
Прозвуча лек звън, подканящ двойката да се помоли мълчаливо. Мара и съпругът й се поклониха на божествения образ на церемониалната порта и спряха на ръба на езерцето. По тревата отдавна нямаше следи от оскверняващото присъствие на убиеца, а жреците бяха издигнали заслон над древното натами. След кратка молитва и медитация, гонгът прозвуча отново, жрецът пристъпи напред и постави ръце на раменете на младоженците. Благослови ги с вода от езерцето и замълча, докато изричаха клетвите си.
Мара се помъчи да се успокои, но упражнението, научено от сестрите на Лашима, й се струваше по-трудно от всякога. Произнесе с твърд глас думите, с които отричаше наследената си роля като Управляваща лейди на Акома. Изчака, потна, но без да помръдне, жрецът да смъкне зеления й воал и да го изгори на мангала до езерцето. После той намокри пръст, потопи го в топлата пепел и начерта символи по дланите и ходилата на Бунто. Мара се наведе и целуна натамито. Остана с притиснато чело към земята, която съхраняваше костите на предците й, докато Бунтокапи от Анасати се кълнеше да посвети живота, честта и вътрешния си дух на Акома. След това той коленичи до Мара и тя довърши ритуала с глас, който сякаш принадлежеше на друг.
— Тук почиват духовете на Ланокота, моя брат; лорд Сезу, баща ми; лейди Оскиро, майка ми: нека те чуят думите ми. Тук лежи пепелта на дядовците ми, Касру и Бектомачан, и на бабите ми, Дамаки и Ченио: нека те видят делата ми. — Пое си дъх и продължи дългия списък предци чак до патриарха на Акома Анчиндиро, обикновен войник, който се дуелирал пет дни с лорд Тиро от Кеда и спечелил ръката на дъщеря му и титлата, която веднага го наредила сред Петте велики фамилии на Империята. Дори Бунтокапи кимна с уважение, защото въпреки мощта си Анасати нямаха толкова богата история като Акома. Потта се стичаше по яката на Мара. Тя откъсна цвете от венеца си — пръстите й учудващо не трепереха — и го остави до натамито: това символизираше завръщането на плътта в почвата.
