Гонгът прозвуча тъжно. Жрецът каза нова молитва и Бунто изрече ритуалните слова, които го обвързваха безвъзвратно към името и честта на Акома. Мара му подаде ритуален нож и той се поряза и кръвта му закапа на земята. Бунтокапи прие лордството на Акома, обвързвайки честта си по-силно от плътта, роднинските връзки и паметта на самите богове. Жрецът свали червено-златната му сватбена маска и третият син на врага на Акома се поклони и целуна натамито. Мара погледна настрани и видя как устните на съпруга й се свиват в арогантна усмивка. След миг чертите му се скриха, защото Върховният жрец на Чочокан постави зелената сватбена маска на Акома на раменете на новия лорд.
Мара не помнеше как се е надигнала. Процесията до входа на градината премина в замайване, като сън сред птичите песни. Слугите чакаха да измият изцапаните й крака и да й обуят украсените сандали. Тя изтърпя, докато лорд Анасати се покланяше официално на домакина си, новия лорд на Акома, и не заплака, когато Накоя застана на определеното й място, на една крачка зад дясното му рамо. Слънцето се отрази за миг в робата на жреца й я заслепи, но тя продължи към главната зала, за да довършат официалната част от сватбата.
В залата беше задушно. Знатните дами си вееха с ветрила от изрисувани пера, а музикантите, които ги забавляваха, триеха потни отпечатъци от инструментите си. Слугите изчакаха булката и младоженецът да се настанят в носилките и ги повдигнаха до нивото, на което стояха Върховният жрец и помощниците му. Жрецът, преоблечен в роба, обшита със скъпоценни украси от злато, сребро и мед, призова вечно присъстващия взор на Чочокан, Бога на Доброто, скръсти ръце при следващия удар на гонга и на подиума се появиха момче и момиче с тръстикови клетки в ръце. В клетките имаше мъжка и женска птица кири, черно-белите пера по крилата им бяха боядисани в зеленото на Акома.
Жрецът благослови птиците и помощниците му взеха клетките. Той извади церемониален жезъл от слонова кост и призова бога да благослови брака на Бунтокапи и Мара. В залата се възцари тишина, дори ветрилата в ръцете на дамите спряха да пърхат. Всички, от най-дребните земевладелци до обсипания с бижута Военачалник, впериха поглед в жреца, който почукваше по клетките с жезъла.
Помощниците отвориха клетките, та птиците да могат да полетят. Заедно, като добра поличба, и отделно, обричайки брака на провал.
Накоя затвори очи, старите й ръце стиснаха медальона под брадичката й. Бунто гледаше, но вълнението му бе скрито от ярката сватбена маска. А булката зяпаше сякаш в нищото.
Гонгът прозвуча и слугите отместиха хартиените стени около залата.
— Нека този брак бъде благословен от небесата — запя жрецът.
Помощниците разлюляха клетките, подканяйки птиците.
Женската изпищя гневно и разпери криле, а мъжкият подскочи във въздуха и направи кръгче над присъстващите, след което се върна при нея. Опита да кацне на ръба, но тя махна ядосано с крила и го клъвна безмилостно. Мъжкият отстъпи и опита отново, но женската подскочи във въздуха и боядисаните й крила замахаха в зелен вихър. Тя изпищя силно и излетя на свобода, изчезна в слънчевата светлина. Мъжкият се вкопчи в парапета с настръхнала перушина и поклати раздразнено глава. Залата гледаше в напрегната тишина. Птицата скочи върху празната клетка и се изцвъка. След минута жрецът махна раздразнено с ръка — жест, който не остана незабелязан. Един притеснен помощник изшътка на птицата и тя литна, направи мързеливо кръгче, кацна до една от цветните лехи в градината и почна да рови за трохи.
Сред събраната тълпа се надигна вълна от шумолящ брокат и пера. Върховният жрец прочисти гърлото си и стисна жезъла със сбръчканата си ръка. Погледна скования Бунто и заговори:
— Приемете добротата на Чочокан и чуйте урока му. — Ново прочистване на гърлото. — Поличбата показва, че бракът изисква дипломация. И че вие двамата винаги ще се стремите към единство. Такава е волята на боговете.
Настъпи неловка пауза, докато го чакаха да продължи. Накрая стана ясно, че това е всичко, и гонгът удари отново. Един слуга смъкна сватбената маска на Бунтокапи и той се обърна към Мара.
— Разменете венците — каза жрецът, сякаш си мислеше, че ще забравят.
Бунто се наведе и Мара постави малко изкривения церемониален венец на тъмната му коса. Венецът се килна, щом той изправи глава, и Мара долови вино в дъха му, когато дойде неин ред да бъде коронована.
Намръщи се. Докато тя бе медитирала за час, според обичая младоженецът трябваше да изпие чаша вино с приятелите си ергени, за да им донесе късмет в търсенето на жени. Но очевидно Бунто и другарите му бяха изпразнили церемониалната кана, че и две-три повече. Мара се ядоса от това и почти не чу как жрецът ги провъзгласява за мъж и жена, докато трае земният им живот. Дори не осъзна, че официалната част от церемонията е свършила, докато гостите не започнаха да надават радостни възгласи и да обсипват младоженците с цветни лентички за късмет.
