— Тези ли? — Спокойният му тон беше нещо ново и смразяваше, защото бе съвсем искрен. — Ама това са сиви воини, бандити и крадци, жено. Нали чу, че го питах дали е от Минванаби? Ако беше отговорил, че е, щях да го убия лично с меча си. Но той е обикновен престъпник и трябва да го обесим, да! — Усмихна се широко и викна на мъжете на двора: — Изпълнете заповедите ми.
Войниците на Акома отидоха за въжета и после подкараха пленниците към дърветата покрай Имперския път, а дърводелецът се зае да изработи табелата, с която щяха да ги посрамят публично. До довечера и последният щеше да е увиснал.
Свободните войници се прибраха по казармите. Бунтокапи влезе в къщата, без да си маха сандалите, твърдите подметки драскаха изящния под, докато крещеше на слугите. Мара си отбеляза, че трябва да накара робите да полират наново пода, и се върна на възглавниците си. Съпругът й не я беше освободил и затова трябваше да остане, докато сваляха доспехите му.
Лорд Акома разкърши рамене, когато свалиха тежката му броня, и заговори:
— Този Минванаби е глупак. Мислеше да ядоса баща ми, като ме убие, и после да насочи вниманието си към теб, простата жена. Но не знаеше срещу какъв воин се изправя, да! Имаш голям късмет, че избра мен, а не Джиро. Брат ми е умен, но не е боец. — Очите му отново светнаха диво и Мара видя в тях нещо повече от обикновено коварство. Беше принудена да се съгласи с думите му от брачната нощ. Съпругът й не беше глупак.
Помъчи се да укроти грубоватото му настроение.
— Акома имат късмет да ги предвожда такъв воин, милорд.
Бунтокапи изпухтя при тази похвала. Обърна се и подаде последните части от доспехите си на слугата. Погледна оцапаните си кокалчета и най-после призна, че е уморен от последните два дни.
— Жено, ще си взема една хубава баня и после ще вечеряме заедно. Няма да ходя в града. Боговете не обичат горделивостта и може би ще е по-добре да не дразня Джингу прекалено.
Пристъпи към прага, та топлият вечерен ветрец да изсуши потта му. Мара го гледаше мълчаливо. Набитото тяло и кривите крака бяха комична гледка на фона на пожълтяващото небе, но за нея тя не бе комична, а ужасяваща. Щом мъжът й излезе, Мара погледна купчината мръсни дрехи и сандалите, които бе оставил на пода. Обзеха я мрачни мисли и дори не чу кога Накоя е влязла. Старицата се поклони и прошепна с едва доловим глас:
— Ако ще го убиваш, направи го скоро, господарке. Той е много по-умен, отколкото предполагаше.
Мара кимна. Вътрешно броеше часовете. Не преди да се роди бебето. Не и преди това.
— Мара!
Викът отекна в къщата. Лейди Акома се надигна с помощта на прислужниците. Беше на половината път до вратата, когато тя се плъзна настрани и Бунтокапи влезе със зачервено от гняв лице.
Тя се поклони.
— Да, Бунто.
Той вдигна месестия си юмрук и раздруса сноп листа, изпълнени с дребни цифри.
— Какво е това? Намерих тези листа на писалището, когато се събудих. — Наистина приличаше на разбеснял се бик нийдра, което се допълваше от кървясалите очи, последица от тежък запой предишната вечер.
Неколцина млади воини, втори и трети синове на съюзници на Анасати, се бяха отбили на път за Равнинния град. Домовете им мобилизираха гарнизоните си за пролетна кампания на варварския свят Микдемия, отвъд магическия разлом. Войната навлизаше в третата си година и историите за богатства примамваха все повече неутрални домове във Военния съюз. Подобни промени извеждаха Военната и консервативната Имперска партия начело във Висшия съвет. Лорд Минванаби беше стълб на Военната партия, оглавявана от Военачалника, а лорд Анасати беше централна фигура в Имперската, престижна позиция, защото се заемаше само от роднини на императора.
Бунтокапи хвърли листата по жена си.
— Какви са тези неща?
— Съпруже, това са месечни отчети, сезонни бюджети и доклади от далечните ни владения и предприятия. — Тя сведе глава, за да види какво още се търкаля по пода. — И предположение за търсенето на кожи от нийдра догодина.
— И какво да правя с тях? — Бунтокапи вдигна безпомощно ръце. Като трети син от него се очакваше да стане професионален воин или да се ожени за дъщерята на богат търговец, търсещ съюз с могъщ дом. Сега, след като бе надминал и най-смелите амбиции на баща си, се оказваше, че обучението му за управляване е недостатъчно.
Мара клекна, защото не можеше да се навежда заради бременността, и търпеливо започна да събира разпилените листове.
— Трябва да прочетеш докладите. Да одобриш, които искаш, или да направиш промени и да ги пратиш на съответния отговорник.
— Ами Джикан?
— Той ще те съветва, съпруже. — Отново я обзе надежда, че може да поеме някои отговорности в свои ръце.
— Добре тогава. Хадонрата да дойде в кабинета ми след вечеря. — Без повече приказки Бунто сграбчи листата от ръката й и излезе.
Мара се обърна към куриерчето.
— Намери Джикан.
Хадонрата се появи задъхан. Ръцете му бяха оцапани с мастило и Мара предположи, че пратеникът го е открил в писарското крило, от другата страна на къщата.
