Докато писъците на Аяки се приближаваха, Мара забеляза нещо интересно. Лорд Залтека, дребен съсед с добре развита търговия с керамика, използваше парче земя между своето имение и Имперския път, земя собственост на лорд Кано, който живееше в далечния източен град Онтосет. Мара реши, че това е доста забавно. Това знание можеше да се окаже полезно, ако и други фамилии заграбваха земя по подобен начин. Щеше да попита Аракаси, когато се върнеше. Тази мисъл я сепна. Оставаше само седмица, преди да отпразнува първата си годишнина с Бунтокапи. Шпионинът можеше да се върне всеки момент.
Осъзнаването дойде в мига, в който Накоя внесе пищящия Аяки.
— Синът ти ще свърши чудесна работа като гули — каза дойката: имаше предвид косматите същества от приказките, които плашеха жертвите си до смърт с писъци.
Мара само кимна. Накоя се зачуди на глас дали господарката й не е оглушала и повика робинята, която сменяше завивките, да й помогне с наследника на Акома. Аяки крещеше с почервеняло лице и направо им пукаше тъпанчетата. Накрая Мара се надигна, наведе се и раздруса мънистата на огърлицата си, за да разсее бебето. Писъците на детето преминаха в смях.
Мара мислеше за друго. Трябваше да попречи на Аракаси да мине под контрола на Бунтокапи. Той само щеше да пропилее шпионската мрежа, или още по-лошо, да я предостави на баща си, което щеше да даде опасна мощ в ръцете на Анасати. Трябваше да бърза. Трябваше да се подготви за връщането на Аракаси незабавно, за да задържи лоялността му за себе си.
Пресметна графика на Бунтокапи и се обърна рязко към слугинята, която се бе навела над ритащите крачета на сина й.
— Извикай Джикан.
Накоя вдигна вежди и попита стреснато:
— В детската ли?
Но господарката й не обърна внимание на тази дързост.
— Въпросът е неотложен. — Мара освободи робинята и започна да бърше дупето на детето с влажна кърпа.
Джикан се появи, като се мъчеше да скрие объркването си.
— Има ли някакви документи, които трябва да бъдат одобрени от съпруга ми? — попита Мара.
— Господарке, винаги има документи, които господарят трябва да види — отвърна Джикан, едва сдържайки неприязънта си към лорд Акома, и се поклони, засрамен, че думите му са толкова близо до обидата и намекват, че Бунтокапи пренебрегва задълженията си. Мара разбираше неудобството му и докато повдигаше Аяки на ръце, каза с тон като сладка захарна тръстика:
— Значи мисля, че ще е подходящо да изпратим писар до града в три следобед.
Джикан потисна нарастващото си любопитство.
— Щом смяташ, че ще е подходящо, господарке, ще бъде изпълнено.
Мара го освободи, обърна се към Накоя и отсече:
— Ти си глухата, майко на сърцето ми. — И добави: — В детската никога не са били обсъждани управленски въпроси.
Дойката се поклони почтително. Досещаше се отчасти за намеренията на господарката си, но пълният обхват на плановете щеше да я ужаси неизмеримо. Както ужасяваше и Мара.
Бунтокапи надигна глава от смачканите, влажни от пот възглавници. Стените бяха затворени, но дори декорациите, боядисани в кафяво, червено и охра, не можеха да скрият слънцето в градината. Златистият проблясък очертаваше омачканите чаршафи и пищните форми на спящата му любовница. Лорд Акома изгледа закръгленото дълго бедро и устните му се разкривиха в усмивка. Ето това е жена. Като беше гола, направа му спираше дъха, за разлика от кльощавата Мара. В началото бе изпитвал страст към съпругата си. Но след като пробва с Теани, разбра, че чувствата му към Мара са били плод на желанието да властва над дъщерята на велико семейство и да затвърди дотогавашния си скромен опит с жените. След раждането на сина им се опитваше да изпълнява съпружеските задължения, но Мара лежеше като труп. Кой мъж ще остане привлечен от жена, която не предлага никакво предизвикателство?
Странните интелектуални страсти на Мара, любовта й към поезията и интересът й към кошера на чо-джа му докарваха истинско главоболие. С любовницата му беше друго нещо. Той огледа одобрително дългите крака на Теани. Тялото й беше скрито от завивките, но дългата червено-златиста коса, истинска рядкост в Империята, се спускаше по раменете й като изящен порцелан. Лицето й беше извърнато, но той си представяше цялата му перфектност: сочните устни, които го докарваха до полуда; правият нос; високите скули; очите с цвят на кехлибар, които предизвикваха завистливи погледи у всички мъже, щом двамата се появяха прегърнати. Привлекателността й му даваше сила и той се възбуждаше дори само като я гледаше как спи спокойно. Похотливо пъхна ръка под чаршафите, за да намери твърдата й гръд.
Точно в този момент някой почука на вратата.
Пръстите на Бунтокапи се свиха в юмрук.
— Кой е? — Яростният му крясък стресна Теани, тя седна, отметна коса и слънцето освети голите й гърди.
Бунтокапи облиза устни.
Зад стената се разнесе приглушеният глас на слугата:
— Господарю, пратеник от хадонрата носи документи.
