Бунтокапи се замисли да стане, но Теани се надигна на лакът и зърната й се изпречиха пред очите му. Напрежението в слабините му се усили. Движението му премина в претъркулване и той положи глава между тези две подканящи възглавници от плът. Чаршафите паднаха настрани. Той прокара пръсти по корема на Теани и тя се изкикоти. Това го накара да вземе окончателно решение.
— Кажи му да дойде утре! — извика той и се отдаде на похотта.
Слугата от другата страна на вратата се поколеба.
— Господарю, нареждате му така вече от три дни.
Теани се изви под ръцете му, зашепна нещо и го гризна по ухото.
— Кажи му да дойде на сутринта! — изкрещя Бунтокапи. След това се сети, че трябва да се бори с Ударния водач на Тускалора. — Не, кажи му да дойде по обед и да донесе документите тогава. Сега ме остави!
Изчака раздразнено, докато не чу слугата да се отдалечава. Въздъхна — омръзнали му бяха тези отговорности — и реши, че трябва да се отдаде на удоволствието, защото иначе работата ще го премаже.
В късната утрин на следващия ден Бунтокапи се разхождаше доволно из Сулан-Ку. Беше победил лесно Водача на Тускалора и същевременно бе спечелил солидна сума. Трийсет центурии не бяха от такова значение за лорд Акома, но бе приятно да разнасяш подобна сума в кесията си. Той остави оживените улици и зави към къщата си, придружаван от двама млади воини на Акома, които споделяха страстта му към борбата.
Щом стигнаха, настроението му помръкна незабавно. На стъпалата стоеше хадонрата, а двама слуги до него държаха кожени дисаги, натъпкани с документи.
Бунтокапи спря и попита сърдито:
— Какво пък сега, Джикан?
Дребният хадонра се поклони угоднически, което винаги го дразнеше.
— Наредили сте на куриера ми да дойде по обед, милорд. Имах работа в града, та реших да ви донеса документите лично.
Бунтокапи пое дъх през зъби и със закъснение си спомни за заповедта, която бе дал, докато се забавляваше с Теани. Намръщи се на досадния управител и махна на слугите с документите.
— Добре, вкарайте ги вътре.
Скоро писалището, два подноса за храна и почти целият под бяха покрити с документи. Бунтокапи се трудеше, страница след страница, докато очите не го заболяха от взиране в дребните цифри и безкрайните инвентарни списъци. Възглавниците бяха смачкали под задника му, а краката му се бяха схванали, Бунтокапи вдигна раздразнено глава и видя, че слънцето е чак в другия край на градината. Денят отиваше към края си.
Неуморният Джикан му подаде нов документ.
— Какво е това?
— Ето го написано, милорд. — Джикан посочи заглавието на листа.
— Очаквания за тор от нийдра? — Бунтокапи размаха ядосано листа във въздуха. — В името на всички богове, що за глупост е това!?
Джикан не реагира на гневния изблик на лорда.
— Не са глупости, господарю. Всеки сезон трябва да изчислим колко тона изпражнения ще има. Дали ще стигне за наторяване на тизата, или ще трябва да купуваме. Ако е повече от нужното, продаваме на другите земеделци.
Бунтокапи се почеса по главата. В този момент вратата към спалнята се отвори. Теани застана на прага, загърната в роба, украсена с алени птици. Зърната на гърдите й прозираха, косата й се спускаше чувствено по преднамерено оставеното голо рамо.
— Бунто, колко ще се бавиш? Да се обличам ли за театър?
Открито съблазнителната й усмивка накара Джикан да се изчерви. Теани му прати въздушна целувка, пълна със сарказъм, и това изпълни Бунтокапи с ревност и гняв.
— Стига! — изкрещя той на хадонрата. — Вземи списъка с говната на нийдра, и този за кожите, повредени от влага, и изчисленията за поправката на акведукта до горните ливади, и доклада за щетите от пожара в склада в Янкора и ги дай всичките на жена ми. Повече няма да идваш, освен ако не те повикам. Ясно ли е?
Изчервяването на Джикан премина в треперещо пребледняване.
— Да, господарю, но…
— Няма но! — Бунтокапи разсече въздуха с ръка. — Ще обсъждаш тези проблеми е жена ми. Когато поискам, ще ми предоставяш отчет какво сте свършили. Отсега нататък, ако някой слуга се появи с документ, който не съм изискал специално, ще му отсека главата още на прага! Ясно ли е?
Джикан притисна към гърдите си документа за торта и се поклони ниско.
— Да, господарю. Всички въпроси се отправят към лейди Акома и когато поискате, ви предоставям доклад. Слугите няма да ви носят документи, освен ако не поискате специално.
Бунтокапи примигна, сякаш не беше сигурен дали е имал предвид точно това. Теани използва объркването му и разтвори робата си, за да се разхлади. Отдолу не носеше нищо. Бунтокапи усети как кръвта се оттича към слабините му, махна нетърпеливо с ръка, освобождавайки Джикан, и тръгна към любовницата си.
Джикан събра разпилените документи с трескава бързина и излезе да предаде тежкия товар на слугите. Докато излизаше навън, където го очакваше ескорт от воини на Акома, го изпрати доволният смях на Бунтокапи.
Не беше сигурно кой от двамата е по-щастливият в момента.
