В имението се установи сънлива лятна рутина. Слугините не се събуждаха насинени сутрин; подчинените на Кейоке вече не гледаха притеснено, а подсвирването на Джикан, когато се връщаше от пасищата, можеше да служи за точно измерване на времето. Мара знаеше, че това спокойствие е илюзия, породена от временното отсъствие на съпруга й, и гледаше да не се отпуска. Засега имаше късмет, но куртизанката Теани едва ли щеше да отвлича Бунтокапи безкрайно. Трябваше да предприеме и други стъпки, всяка по-опасна от предишната.
Аяки растеше с всеки ден и откакто бе започнал да сяда, се усмихваше повече. Подритваше с крачета, нетърпелив да проходи, и Мара се чудеше дали Накоя ще може да се справи с него, когато дойде време. Отбеляза си да намери някоя млада помощница на дойката, така че детето да не я уморява прекомерно.
Влезе в покоите си и замръзна на прага. В сенките стоеше неподвижен мъж, облечен в прашна парцалива туника на жрец от ордена на Сулармина, Щита на слабите. Нямаше представа как е избегнал патрулите на Кейоке и десетките слуги, за да се добере до покоите й. Отвори уста да извика…
Но жрецът каза с много познат глас:
— Здравейте, господарке. Не исках да те стресна. Да изляза ли?
— Аракаси! — Трескавото туптене на сърцето й се забави и тя се усмихна. — Остани, моля те, и добре дошъл. Появата ти ме изненада, както винаги. Боговете бяха ли благосклонни към начинанията ти?
Шпионинът се протегна, свали кърпата от главата си и се усмихна.
— Всичко е успешно, господарке. Цялата мрежа е задействана. Имам много информация за съпруга ти.
Мара примигна. Радостта й помръкна, а ръцете й се свиха в юмруци.
— За съпруга ми ли?
Аракаси отвърна внимателно:
— Да, господарке. По време на пътуванията си разбрах за сватбата и раждането на детето ви. Ще се закълна пред натамито на Акома, ако почетеш уговорката ни. След това трябва да разкрия всичко на моя лорд.
Мара бе очаквала подобно нещо. Въпреки внимателното планиране въпросът с лоялността на Аракаси предизвикваше дълбоко притеснение. Всичките й надежди можеха да се сринат. Ако съпругът й спреше да се държи като говедо нийдра по отношение на Играта на Съвета и видеше полза в тайните на множеството жадни за власт лордове, можеше да предостави талантите на шпионина на баща си. Тогава враговете й от Анасати щяха да станат твърде силни и никоя фамилия нямаше да може да им излезе насреща. Мара реши да се държи така, сякаш всичко е съвсем нормално. Въпреки че залозите бяха стряскащо високи.
Погледна бързо към изработения от чо-джа часовник на писалището и видя, че са минали едва три часа след изгрев-слънце. Запресмята трескаво.
— Мисля, че трябва да си починеш. Изкъпи се, обядвай и след това ще те закълна пред натамито на Акома. А после ще отидеш до Сулан-Ку и ще се представиш на лорд Бунтокапи.
Аракаси я изгледа намръщено, пръстите му мачкаха жреческата роба.
— Може да обядваш с мен — добави Мара със сладка усмивка.
— Както пожелаеш, лейди.
След това събитията се развиха гладко. Аракаси седеше на възглавниците и отпиваше от уханния чай от плодови цветчета. Наслаждаваше се на пъргавия ум на Мара и й разказваше за събитията в империята. Турилската война бе свършила преди няколко години и бе довела до загуба на авторитет за Военачалника и неговата Военна партия. Синьото колело и Партията на прогреса бяха обединили сили, за да променят политиката, но преди да успеят, бе открит светът на Мидкемия, населяван от варвари и богат на метали, надхвърлящи и най-смелите мечти на поетите. Цураните бяха намерили там обработен и зарязан метал, който можеше да поддържа и най-голямото имение цяла година. Военната кампания обаче вече задържаше цялата информация. Мара нямаше никаква представа как се развива Войната на разлома след смъртта на баща й и брат й. Само тези, които участваха в новия Военен съюз, знаеха какво става на варварския свят и участваха в разпределението на плячката.
Агентите на Аракаси обаче имаха достъп до подобни тайни. Войната се развиваше добре за Военачалника и дори най-колебливите членове на партията на Синьото колело се бяха включили в нашествието на Мидкемия. Аракаси оживено очерта общата картина, но не искаше да дискутира подробности с друг, освен с лорд Акома.
Мара, от своя страна, се правеше на послушна съпруга, поне докато шпионинът не си изпи чая и не се нахрани. Тогава тя небрежно погледна часовника на стената и каза:
— Денят отминава. Ще те закълнем ли на служба, за да може да се представиш на съпруга ми в Сулан-Ку?
Аракаси се поклони и стана. Усетът му не пропусна лекото треперене в гласа й. Погледна очите й и се успокои от дълбоката решителност в тях. Споразумението на Мара с цариците на чо-джа беше породило у него дълбоко уважение, дори доверие към нея и той бе готов да се закълне във вярност на непознатия лорд без колебание.
