Накоя погледна право напред и заговори равнодушно:
— Ако той — имаше предвид вас, лорд Алмечо — не иска да ме чака тук, да върви в обора. И ако не се върна същия ден, да спи в лайната на нийдра, на мен не ми пука.
Военачалникът застина като статуя, сякаш силата на гнева му го бе оставила без воля. След една напрегната минута заговори на Текума:
— Синът ти избра бързо унищожение. — Светлината трептеше по бижутата на яката му, гласът му бумтеше заплашително. Гневът взе връх и той направо закрещя. Обърна се към бащата на този, който го бе обидил, като ален сокол, който се издига високо, преди да се спусне върху жертвата си.
— Твоят младеж ще си изпроси наследство от пепел. Ще призова клановата чест. Оаксатукан ще се надигне и ще смачка костите на Акома в земята. След това ще насолим почвата, така че нищо да не поникне на владенията на Акома, докато всички спомени за тях не изтлеят!
Текума гледаше сковано деликатесите. Шатрите, изобразени по чиниите, сякаш му се подиграваха. Лично той беше накарал снаха си да повтори грубите думи на Бунтокапи, които помитаха политиката, защото вече бе намесена честта — най-опасното нещо от неписания кодекс на цуранската цивилизация.
Ако Алмечо призовеше Оаксатукан на битка за честта, всички фамилии от клана Омечан бяха длъжни да се присъединят. По същия начин членовете на клана Хадама бяха обвързани да помогнат на Акома. Точно тези обвързаности бяха причината да няма много войни. Повечето конфликти се решаваха в рамките на Играта на Съвета. Всяка открита война щеше да предизвика хаос в империята, а стабилността й беше първият дълг на Великите домове.
Ако започнеше кланова война, това щеше да предизвика гнева на Събранието на магьосниците. Текума затвори очи. Прилошаваше му от миризмата на меса и сосове. Напразно се опита да измисли отговор. До него Чумака се потеше безпомощно. И двамата знаеха, че положението е безнадеждно. Алмечо беше един от малкото лордове с могъществото и гневния характер, способен да предизвика кланова война. Според традициите Текума и останалите фамилии от клана Хосподар трябваше да стоят безучастно при тази кървава разпра. Синът му и внук му щяха да бъдат убити, а той не можеше да помогне.
С оглед на кръвопролитието, което можеше да връхлети Акома, винените сосове на ястията придобиха символичен смисъл. Трябваше да предотврати войната заради живота на сина си и внука си. Текума потисна желанието да закрещи и заговори спокойно.
— Милорд Алмечо, помисли за Съюза. Откритата кланова война ще означава край на нашествието на варварския свят. — Направи пауза, за да може думите му да се осмислят, и зачекна другата възможна тема, която можеше да отклони гнева на Военачалника. Заместникът, който командваше войските на варварския свят, беше племенник на лорд Минванаби. Ако се наложеше избор на нов Военачалник, Джингу щеше да е в много силна позиция, защото и без това вече контролираше армията. — Минванаби ще са особено доволни да видят някой друг на златно-белия трон.
Лицето на Алмечо остана червено, но очите му вече не бяха толкова налудничави.
— Минванаби! Бих понесъл много неща, за да държа този говноядец на мястото му. Но синът ти трябва да моли за прошка, Текума. Ще го накарам да лази по корем през лайна от нийдра и да се гърчи в краката ми за милост.
Текума затвори очи, сякаш го болеше главата. Бунтокапи си беше навлякъл тези неприятности от малоумие, а не поради някакво нарочно желание да унищожи фамилията си. Съсипан от срам и напрежение, той се обърна към Мара, която не бе помръднала, откакто Военачалникът бе започнал да заплашва.
— Мара, не ме интересуват заповедите на Бунтокапи. Прати носилката и предай на съпруга си, че баща му настоява да дойде.
Отвън се спускаше мрак, но слугите не смееха да влязат да запалят лампите. Мара потръпна в сумрака, погледна умолително свекър си в очите и след това кимна на Накоя, обзета сякаш от огромно отчаяние.
— Милорд Текума, господарят Бунтокапи даде нареждания и за такава ситуация — каза старицата.
Сърцето на Текума се сви.
— Какви нареждания?
Накоя отговори, без да преиграва.
— Лорд Акома каза, ако дойдете да го търсите, да ви пратим да пикаете в реката. Но надолу по течението от земите ни, за да не тровите рибата.
Настъпи пълна тишина. На лицето на Текума се изписа шок, смайване и гняв. След това се разнесе гръмовният смях на Военачалника.
— Да не трови рибата! Ха! Това ми хареса. — Алмечо погледна сурово лорд Анасати. — Текума, синът ти те обиди лично. Мисля, че ще получа удовлетворение за обидата. Има само едно възможно изкупление за Бунтокапи.
Текума кимна сковано, благодарен, че сумракът скрива тъгата му. С това, че бе обидил баща си публично, Бунтокапи се бе лишил завинаги от честта.
