Бунто трябваше да изкупи срама, като сам отнеме живота си, или Текума щеше да се отрече от него и да унищожи цялото му семейство, заедно със служителите. Политическата борба между Анасати и Акома беше приключила със смъртта на лорд Сезу, но сега можеше да прерасне в тотална кръвна вражда, като тази между Минванаби и Акома. За да отдели честта на бащата от нарушенията на честта, Текума трябваше да убие не само Бунто, но и внука си, когото още не бе видял.
Алмечо осъзнаваше дилемата на Текума и заговори тихо в бързо спускащия се мрак.
— При всички случаи ще загубиш сина си. По-добре да избере достойния път и да умре от собствената си ръка. Ако го направи, ще опростя обидите и няма да търся отмъщение срещу внука ти. Не искам да поставям съюза ни на повече изпитания, Текума.
Нямаше какво повече да се каже. Военачалникът обърна гръб на Мара, Накоя и лорд Анасати и махна на почетната си стража. Шестимата облечени в бяло воини се строиха и изпроводиха господаря си от трапезарията.
Стъписаният Текума седеше неподвижно и гледаше невиждащо полуизяденото си ястие. Чумака пое инициативата и нареди да подготвят воините за поход. Робите отидоха за носилката на Анасати и фенерите на двора започнаха да хвърлят светлина през стените.
Най-накрая Текума се раздвижи. Стисна зъби и погледна Мара.
— Отивам в Сулан-Ку, снахо. Дано боговете дарят Бунтокапи с кураж, равен на глупостта му, заради бъдещето на внука, който още не съм видял.
И тръгна с болезнена гордост. Веселието на Мара се смени с дълбок страх, докато свекър й изчезваше по сенчестия коридор. Беше заложила хитър капан и сега той щракваше по волята на боговете. Потръпна и нареди на слугите да донесат светлина; мислеше за полупияния Бунто, който по това време вероятно тръгваше към игралните домове с Теани.
На светло лицето на Накоя изглеждаше още по-старо.
— Играеш Играта на Съвета с високи залози, господарке. — Този път не я сгълча за поемането на рискове, защото Бунто не беше любимец на никого от прислугата. Дойката беше достатъчно цуранка, за да се зарадва на страданието на врага, въпреки че това можеше да й донесе унищожение.
Мара не изпитваше триумф. Напротив, трепереше от продължителните манипулации и се подпря на Папевайо, за да стане.
— Слугите да разчистят — каза тя, сякаш церемониалните ястия бяха обикновена вечеря. След това, обхваната от някакъв първичен инстинкт, изтича към спалнята на Аяки, за да се увери, че детето е в безопасност. Седна в сумрака до бебето и видя в лицето му чертите на баща му. Въпреки всички поводи за омраза, които имаше към Бунтокапи, не можеше да не изпита дълбока тъга.
Мара не можеше да заспи. Чакаше в покоите на Бунтокапи, които преди принадлежаха на лорд Сезу. Помещението отразяваше вкуса на човека, който го бе наследил чрез женитба. Оцеляването на Акома зависеше от честта му. Ако Бунтокапи запазеше клетвата си пред натамито, щеше да предпочете да се самоубие, за да предпази фамилията от отмъщение. Но ако лоялността му останеше при Анасати, или пък беше твърде голям страхливец, за да постъпи достойно, можеше да избере войната и да повлече Мара и невръстния си син. Ако натамито попаднеше в ръцете на Алмечо, името на Акома щеше да бъде заличено със срам.
През стените проникваше сивкава светлина — зората не бе далеч. Мара се надигна и облече дневната си роба, без да чака помощта на слугините. Вдигна Аяки от люлката и излезе в коридора.
В краката й се размърда огромна сянка и Мара отстъпи стреснато назад, но след миг видя, че е Папевайо. Бе изкарал цялата нощ пред покоите й.
— Защо не си в казармите с Кейоке?
Папевайо се поклони.
— Кейоке каза да остана пред вратата ти, господарке. Гневът на могъщите не бива да се приема леко.
Мара понечи да го скастри, но си спомни за убиеца и спря. Замисли се и осъзна, че Кейоке и Папевайо се опитват да я предупредят, без да нарушават лоялността си. Бяха усетили, че е вероятно Бунтокапи да се завърне разгневен през нощта и да й посегне. Срамно действие, но не съвсем неочаквано от гневен мъж, свикнал ежедневно да се бори и да тренира с оръжие.
Ако при подобен случай някой воин застанеше между господарката си и лорда, щеше да загуби живота и цялата си чест, мигновено. Но Папе беше умел мечоносец и помнеше събитията в младоженските покои. Бунтокапи щеше да умре при най-малкото движение срещу Мара. Дори безчестието нямаше да накара верния Папе да се откаже.
Мара се усмихна уморено.
— Папе, ти вече си заслужи черната лента. Но ако искаш да изкушиш боговете отново, мисля да изкарам деня в личната си градина. Изпрати лорда при мен, когато пристигне, ако не вдигне гарнизона за война.
Папевайо се поклони, доволен, че господарката му е приела да я охранява. Застана на пост до арката на градината за медитация и остана там, докато изгревът не започна да осветява богатите земи на Акома.
