— В момента нямам време, да ги маркирам всичките. Слънцето ще залезе всеки миг. Затова ще ги взема у дома. Ще премеря всяка от тях — дължината й, теглото… Ще проверя състоянието на крилете й, ще определя пола й и ще я маркирам. Ще ми отнеме около час, затова предпочитам да го правя, докато гледам някой мач. Предполагам, че ще събера поне петдесет от тук. Вече съм маркирал сто. Беше добър ден.
Погледна към полето и присви устни замислено.
— Това е чудесно място, за откриване на пеперуди. Едно от малкото, останали в района. Някога, имаше такива места, из целия Среден запад — диви ливади, поляни със златници, пълни с разнообразни еко системи, които осигуряваха чудесна среда за няколко вида пеперуди. Да не споменаваме пчелите. А сега? Както се пее в онази песен, превърнаха ги всичките в паркинги. — Млъкна и Лус почувства тъгата му при тази мисъл. — Всяка година идвам в това поле и сдържам дъха си, молейки се то да е тук, все същото.
— Не ги ли боли, когато ги слагаш в тези пликове?
Били поклати глава.
— Нямаше да го правя, ако ги болеше — отвърна той. — Пликовете са, за да не се наранят, когато размахват криле. Поставям ги в специална хладилна кутия и това ги успокоява за през нощта. Лежат неподвижно в тъмното, като заспали. На сутринта ги пускам и те тръгват отново, по своя щастлив, надявам се, път към Мексико.
— Никога не съм разбирала, защо ги маркирате. Крилете им ми се струват прекалено крехки за лепенки. Това не забавя ли полета им?
— Не. — Били извади лист с малки лепенки и й ги показа. — Виждаш ли, тези лепенки са свръхлеки. Пеперудите монарх са изумителни създания. Крехки, както каза, но и силни. Лепенките не са проблем за тях. Все едно да тичаш, облечен в тениска. Маркираме ги, за да получим отговори, на много от въпросите, свързани с тяхната миграция. Как се ориентират? Какви сигнали и знаци използват? Има толкова много неща, които не знаем, за тези невероятни насекоми.
Страстта, с която говореше за пеперудите, я трогна; такава отдаденост правеше хората изключително привлекателни. Жените подсъзнателно се надяваха, че ако мъжът може да се отдаде по този начин на някаква кауза, ще може и тях да обича толкова страстно.
— Затова всяка година ги маркираме — продължи Били — и ако някой намери пеперуда с лепенка, се обажда на изписания номер. Така че, ако да кажем, пеперуда от Небраска или Мейн успее да стигне до колониите им в Мексико и някой види лепенката, това ще ни помогне да научим повече. А колкото повече научаваме, толкова по-полезни можем да им бъдем. Да ги защитаваме и да съхраняваме вида им. Да се надяваме, че ще открием много от тези лепенки, тази година.
Лус се замисли, за хилядите пеперуди, които баба й беше отгледала. Щеше да й бъде приятно, да помогне, на симпатичния Били Макол в работата му.
— Трудно ли се научава човек на това?
— Изобщо не е трудно. Обучавам доброволци постоянно. — Той наклони глава и в ъгълчето на устата му, отново се появи онази почти флиртуваща усмивка. — Искаш ли да маркираш тази? Ако кучето ти разреши, естествено.
Предложението я изненада.
— Аз ли? Разбира се. Чакай, нека само да я оставя на земята.
Лус пусна Серена долу и завърза въженцето й за близкия храст. За нейно облекчение, поне веднъж тя беше спокойна и послушна. Помисли си, че трябва по-късно, да я възнагради за това.
Били пристъпи, към друг нисък клон, на който висяха пет-шест пеперуди, с плътно долепени криле, като патици в гнезда. Отново замахна и улови всичките наведнъж.
Този път обаче Лус му помогна да извади пеперудите от мрежата със своя палец и показалец, наслаждавайки се на познатото усещане, от допира, до нежните криле. Били й показа, къде да постави малката бяла хартиена точка и докато тя го правеше, той записа числото в списъка си. Стояха толкова близко, че ръкавите им се допираха; Лус почувства леко напрежение и се запита, дали е само от нейна страна. Укори се за глупостта си и си каза, че трябва да се концентрира върху деликатната си задача. Справи се, с всичките шест със сръчност, която изненада Били. Продължиха да работят рамо до рамо, той хващаше пеперудите, а тя ги маркираше и пускаше и така, докато слънцето почти се скри на запад в небето.
Лус си спомни, какво й казваше Есперанса: че ако прошепнеш желанието си на пеперуда, а после я пуснеш да отлети, тя ще го отнесе в небесата. Затова с всяка пеперуда изпращаше любовта си към баба си върху крилете й и се надяваше, тя да стигне до нея.
В следващия половин час, маркираха всички пеперуди, които Били беше уловил.
— Това прави още трийсет и седем маркирани, с общ брой за днес сто двайсет и две. — Извърна глава и я изгледа с любопитство. — И преди си го правила, нали?
— Не, всъщност не. — Изви устни, в лека усмивка. — Но съм се грижила за пеперуди.
— Така си и помислих. Къде?
