Сърцето й подскочи, при звука на мъжкия глас. Серена започна да лае, малкото й гръбче се изви нагоре предупредително. В следващия миг, стотици пеперуди размахаха тревожно криле, като подплашени прилепи. Лус коленичи, за да успокои изнервилото се кученце, след което се обърна и видя висок слаб мъж да приближава към нея. Беше облечен с изтъркани работни панталони, кафява риза, от джоба на която се показваха химикалки, а ръкавите му бяха навити и разкриваха дълги, загорели от слънцето ръце. На главата си имаше оръфана широкопола шапка, на гърба си носеше раница, а в едната си ръка държеше пръчка с мрежа за пеперуди. Щом я видя, Лус си отдъхна. Това обясняваше, защо е тук. А и някак не можеше да си представи, да бъде нападната от мъж с мрежа за пеперуди.
Той приближи бавно, ръцете му се олюляваха леко покрай тялото му — очевидно внимаваше, да не стресне и нея, и пеперудите. Когато дойде по-близо, й махна приятелски.
Лус видя, че има издължено, деликатно лице на учен, но тенът му беше, като на човек, прекарващ много часове на слънце. Косата му, бе с цвета на прерийната трева, която ги заобикаляше отвсякъде, очите му — като небето над главите им. Мустаците и мускетарската му брадичка се размърдаха, когато се усмихна.
— Аз съм Били Макол — представи се той. — Биолог съм от университета в Канзас. Това е любимото ми място за маркиране на пеперуди. Не очаквах да срещна някого тук.
Мъжът наклони глава в приятелски жест, но очите му я оценяваха напрегнато. Беше по-възрастен от нея, но не беше стар. Стройната му фигура и светлата му, почти бяла коса я затрудняваха да прецени точните му години, но Лус си помисли, че вероятно, е в края на трийсетте. Въпреки че продължаваше да се усмихва, погледът му я пронизваше. Очевидно, очакваше да чуе името й и какво право имаше, да бъде на това място.
Тя отмахна косата от лицето си, осъзнавайки напълно, че беше сплъстена и рошава като шубрака под дървото. Пристъпи нервно от крак на крак, после се наведе и изшътка на Серена, която продължаваше да ръмжи заплашително. Надяваше се, че не е извършила нещо лошо, навлизайки в полето.
— Аз съм Лус Авила — отвърна леко притеснено. — Просто минаваме от тук, търсехме едни хора в разсадника „Тайните езера“. Видях пеперудите и ги последвах. Надявам се, че няма някакъв проблем…
Ъгълчетата на устата му се обърнаха надолу и разкриха несигурността му по този въпрос. Погледът му не се откъсваше от Серена.
— Разбира се. Стига малкото ти кученце, да не ги подплаши.
— Няма да го направи — каза бързо Лус. — Но внимавай да не я стреснеш, защото може да те ухапе.
Мъжът се разсмя невярващо, после погледна през рамо, към залязващото слънце. Извъртя се и смъкна раницата си.
— Ако нямаш нищо против — каза, докато минаваше покрай нея, — трябва да маркирам още няколко пеперуди, преди смрачаване.
Лус отстъпи встрани, като потупа Серена по гръбчето, за да не се разлае. Били приближи до най-ниските клони на дървото, с тиха котешка стъпка. Беше слаб, но раменете му бяха широки като на плувец.
Лус надникна и видя, каква беше целта му. В основата на най-долния клон, имаше малка групичка пеперуди. Затаи дъх, когато той спря отдолу неподвижен, но напрегнат. Котката се готви за скок, помисли си тя.
В следващата секунда ръката на Били се изстреля напред и мрежата падна върху клона. Лус ахна от изненада. Мъжът обърна китката си внимателно и отстъпи назад, като преметна мрежестата торба над дръжката, за да запречи отвора. Няколко пеперуди излетяха и се скриха високо, в листата на дървото, но в мрежата имаше поне пет пеперуди монарх, които се бореха да избягат.
Били беше хванал с едната си ръка, дръжката на мрежата, а с другата извади първата пеперуда, като я притискаше внимателно между палеца и показалеца си. Лус се възхити на скоростта и техниката, с които работеше, напълно концентриран, сякаш тя изобщо не беше там. Зяпна от учудване и ахна мълчаливо, когато той постави крилете на пеперудата между устните си, протегна се към левия си джоб и извади оттам найлоново пликче. После извади пеперудата от устата си и я пъхна внимателно в плика. Повтори процедурата отново и отново, докато всички пеперуди от мрежата бяха грижливо прибрани в пликове, които пъхна в чантичката, висяща на кръста си. Когато приключи с петте пеперуди, очите му започнаха да оглеждат другите клони.
— Какво правиш с тях? — осмели се да попита Лус.
— С тях ли? — Мъжът посочи чантичката си. — Маркирам ги — каза той, с тон, който показваше, че смята това за нещо очевидно.
Видя, че лицето й изразяваше съмнение и се усмихна снизходително. В ъгълчетата на очите му, се образуваха красиви бръчици и Лус си помисли, че сигурно има голям успех, сред жените, с тази крива усмивка.
