— Значи казваш, че и двамата сме на това място, защото следваме пътя на пеперудите монарх и изобщо не е странно, че сме се срещнали.
— Причина и следствие. Това намалява странността на съвпадението.
Лус се подсмихна.
— Но не много.
— Не — призна той и също се засмя. — Има милиони пеперуди. И само аз и ти. Но и двамата сме тук.
— Може би първия път го нарече с правилното име — каза той. — Синхронност. Животът не е поредица от случайни събития, а по-скоро изражение на много по-дълбок и понякога, непонятен ред. — Усмихна се. — С други думи, може би е било предопределено да се срещнем.
Сърцето й трепна, докато изучаваше лицето му, за да провери дали той наистина флиртува с нея. Били просто се усмихна по този загадъчен начин, който тя не можеше да разгадае. Съмняваше се, че иска да каже нещо по-особено с това, но внезапно осъзна, че беше млада жена, сама в полето с хубав мъж. И се стъмваше. Не беше съвсем разумно да флиртува при тези обстоятелства, особено с някой, който съвсем очевидно я привличаше. И въпреки това, независимо от предупрежденията, които мозъкът й изпращаше, тя не се страхуваше от Били Макол.
Погледна надолу към Серена. Кученцето се взираше в нея, с изпъкналите си очи, ясен признак, че е напрегнато и готово да тръгва.
— Предполагам, че тогава ще оставим нашата среща в Мексико на съдбата. Или на съвпадението.
Били долови намека в гласа й и погледна нагоре. Слънцето залязваше и оцветяваше небето в същото ярко оранжево като окраската на крилете на монарха.
— По-добре да тръгваш. Ще стане студено през нощта. Тези пеперуди са доста умни, че така са се сгушили една в друга.
Настана неловка пауза, докато двамата постепенно се превръщаха в силуети в мрака. Лус се чудеше, дали Били ще й поиска телефонния номер или адреса на мястото, където ще отседне в Мексико. Той не го направи и тя изпита леко разочарование.
— Познаваш ли пътя? Мога да те изпратя, до колата ти?
Лус се огледа наоколо. Откри заострения покрив, на къщата на мисис Пенфолд, над мрачната линия на дърветата.
— Не, добре съм. Точно зад онези дървета е. А и Серена ще ме пази.
— Хубаво тогава. Грижи се за себе си, Лус. Ще се оглеждам за теб, когато стигна в Ангангео.
Тя се усмихна, поласкана по момичешки от небрежната му закачка.
— Благодаря ти за уроците по маркиране.
— Няма нужда, да ми благодариш. Имах си причина. С твоите умения предполагам, че догодина ще излезеш сама навън и ще маркираш чудесно. Имаме нужда от всички доброволци, които успеем да съберем.
Думите му прозвучаха, като насърчаването на внимателен учител, към надарения му ученик. Бузите на Лус пламнаха и тя благодари мислено, че е тъмно. После махна с ръка, обърна се и се отдалечи, със Серена на ръце от Били Макол и групата дървета. Хвърли бърз поглед през рамо. Мъжът вървеше, със спокойната си походка в обратната посока. Запита се, дали щеше да го види отново. Надяваше се на това, но може би нямаше да се случи. Независимо от всичко, никога нямаше да забрави този ден.
Докато излизаше от полето, се замисли, как всички отрицателни емоции и отчаяние, които беше изпитвала по-рано, си бяха отишли, заедно с дневната светлина. Пеперудите винаги успяваха, да я накарат, да се почувства по-добре. Есперанса преди й казваше, че е невъзможно да бъдеш нещастен, когато има пеперуди край теб. Сочеше й хората в парка и обясняваше:
Лус се усмихна, на спомена. Усещаше високата трева, която се удряше в дънките й, и топлината, от телцето на Серена в ръцете си. Чуваше звука, от собствените си стъпки, отекващи, сред заобикалящата я отвсякъде тишина. Мракът ставаше все по-плътен. Но в сърцето си чувстваше радост, която искреше все по-ярко и по-силно, а на душата й беше някак по-леко, докато вървеше сама, по непознатия път.
Климатът създава много опасности за пеперудите монарх, по време на пътуването им на юг. Ако е прекалено студено, замръзват и не могат да летят. Ако е прекалено горещо, се пренагряват и също не могат да летят. При прекалено силен вятър трябва да изчакат. Ако обаче останат на едно място по-дълго време, няма да успеят да завършат пътуването си.
Мислите на Лус се въртяха около Били и пеперудите, докато вървеше със Серена на ръце по мекия чакълест път към паркинга. Изненада се, когато видя женски силует, застанал до колата й. Щом я забеляза, жената размаха ръка и се провикна.
