— Ние сами, създаваме своя късмет.
Лицето на жената на тротоара замръзна.
Лус свали прозореца, от своята страна и й помаха за последно.
— Добре, бабо… Отново сме на път.
Включи на задна и обърна колата. Тъкмо превключваше на първа скорост, когато чу гласа на Маргарет.
— Лус, чакай! Спри!
Лус извърна глава и я видя, да тича след колата, махайки с ръце във въздуха. Наби спирачки, намали и отби отново в алеята.
Маргарет изтича до колата и се облегна, за да си поеме дъх.
— Промених решението си — каза тя развълнувано. — Искам да дойда с теб! Може ли?
— Да! — отвърна Лус и се взря с изненада, в широко отворените очи на Маргарет. Беше видяла същото отчаяние в нея на закуска, когато говореха за майка й. И когато държеше бебето в ръцете си. Нещо в нея явно се беше пречупило. — Какво те накара да промениш мнението си?
— Всичко — отвърна тя.
След като се овладя, Маргарет се зае с приготовленията си, с типичната си експедитивност. Направи светкавично списък, с нещата, които трябваше да свърши, преди отпътуването си. Първата задача в него, беше да звънне на мисис Пенфолд, която прие новината, за внезапното й заминаване, напълно спокойно и дори я окуражи да си вземе повече свободно време и да се наслади на приключението си. Толкова за притеснението, че мисис Пенфолд не може да се справя без нея, помисли си Лус, с прикрита усмивка. После усмивката й напълно изчезна и тя зяпна, когато чу как Маргарет предлага на Офелия, да живее в апартамента й, докато се завърне, от пътуването. Този жест, я издигна изключително много в очите й.
След миг обаче възхищението й намаля, когато Маргарет каза, че е по-добре да вземат нейния седан, вместо да пътуват до Мексико, с фолксвагена.
— Какво? Не! — извика тя, възмутена от самата мисъл, за това предателство.
— Бъди разумна, Лус. Колата ми е много по-хубава от твоята. Не се обиждай, но това бръмбарче може да не успее да ни докара до там.
— Майка ти, не те ли е учила да мислиш, преди да говориш неща, които могат да засегнат хората?
Маргарет просто скръсти ръце на гърдите си.
— Наричам нещата, с истинските им имена. Колата ти е направо древна, а пътуването е дълго. Моята е много по-сигурна. И, честно казано, Лус, не се сърди, моля те, но има ужасен вид, като взета от някое гето. Виж тази ръжда и всичките очуквания. Не е безопасно, да се пътува, с това нещо.
Реакцията на Лус беше същата, когато за пръв път, видя фолксвагена. Спомни си лицето на баба си, когато й подаде ключовете, толкова беше развълнувана, толкова щастлива, от обещанието, което носеше той, в себе си. Може да не беше, най-хубавата кола на света, но беше най-хубавата, която Есперанса можеше да си позволи. И това бе достатъчно, за Лус.
Тя реши, да се бори докрай.
— Старото момче има силен характер. Освен това, баба ми купи тази кола. Може да звучи налудничаво, но усещам присъствието й в нея. Да вземем твоята ще бъде все едно, да изоставим баба някъде по пътя.
— Естествено, че ще вземем кутията с останките й.
— Не — не се предаде Лус. Това беше нейното пътуване. Нейното и на Есперанса. — Виж, Маргарет, ако искаш да тръгнеш с колата си, направи го. Можеш да ме следваш. Но аз ще карам Ел Торо.
Маргарет направи гримаса.
— Ел Торо?
— Да — отвърна отбранително Лус. — Така се казва. Всяка кола трябва да си има име.
— Моята няма.
— И това е жалко. Моята кола може да е малка, но има сърце, на истински смел бик.
Устните на Маргарет се извиха подигравателно.
— Прилича, по-скоро на вол.
— Вол, говедо, бик — все едно и също е.
— Волът е кастриран бик, който става само за теглене на каруцата. Мисля, че е много по-подходящо име за нашия случай.
Лус потупа нежно капака на колата си.
— Не я слушай, скъпи Ел Торо. Тя просто ревнува.
Новата й приятелка се разсмя, повдигна престорено възмутено очи и махна с ръце.
— Добре де, ужасен звяр такъв. Нека да е Ел Торо!
Лус наблюдаваше, как Маргарет методично опакова багажа си, с истинско благоговение. Есперанса я наричаше практична и грижлива, но тя беше аматьор, в сравнение с жената пред себе си.
— Ти си истински бойскаут, с всички тези неща — каза й тя. — Какъв е девизът ти? Винаги подготвена за всичко?
Маргарет подаде главата си от задната седалка, където в момента подреждаше възглавницата и кутията с останките на Есперанса.
— В интерес на истината, бях отговорник при момичетата скаути.
Лус се загледа, в специалния й колан, от който висяха множество торбички.
— Обзалагам се, че си имала тонове значки за заслуги.
Маргарет се измъкна от колата и пристегна конската си опашка.
— Естествено, че имах. Но това са просто най-елементарни приспособления за всеки случай. Не се обиждай, Ел Торо, но ще минем през пусти райони, където няма да има на всеки сто километра пътна помощ, която да ни измъкне от проблеми. Ако колата се развали, можем да си останем там с часове. Или дори повече, не дай боже.
Лус се изправи и огледа колата си. Ритна гумите. Провери часовника си. Протегна се и затръшна капака на багажника. После порови в джобовете си и измъкна ключовете.
