— Аз също се радвам — рече той. — Но ако не общуваш с природата,
— Дълга история. Изхвърлиха ме от заседанието на съвета.
Това го впечатли.
— Буквално изхвърлена?
— По-скоро извлечена навън. Изненадана съм, че не съм те виждала наоколо — промених темата. — Разбира се, през последната седмица бях, хм, доста заета.
— И аз така чух — кимна той и ме погледна съчувствено. — Макар че аз всъщност отсъствах. Върнах се миналата нощ.
— Тъкмо навреме за веселбата — промърморих.
По простодушното изражение на лицето му разбрах, че още не е чул за декрета.
— Какво правиш в момента? — попита Амброуз. — Това не ми прилича на наказание. Излежа ли си присъдата?
— Нещо такова. В момента чакам някого. Тъкмо мислех да се прибера в стаята си и там да продължа с чакането.
— Е, ако убиваш времето, защо не дойдеш с мен да видиш леля Ронда?
— Ронда? — намръщих се аз. — Не искам да те обидя, но последния път способностите на леля ти не ме впечатлиха особено.
— Не се обиждам — заяви той жизнерадостно. — Но тя все питаше какво става с теб. И с Василиса. Така че, ако нямаш друга работа…
Поколебах се. Той беше прав, че в момента нямаше какво да правя. Нямах никаква идея и какво да правя с Дмитрий и тъпите резолюции на съвета. Но Ронда — неговата леля, която предсказваше бъдещето — не беше някой, който наистина исках отново да видя. Въпреки самонадеяните ми думи някои от предсказанията на Ронда се
— Става — казах, като се постарах да си придам отегчено изражение. — Ама да е по-бързо.
Той отново се усмихна, сякаш му беше ясно, че се преструвам. Поведе ме към една сграда, която бях посещавала и преди. Вътре се помещаваше луксозен салон за красота, както и спа център за благородници. На двете с Лиса тук ни правиха маникюр, а докато Амброуз ме водеше по коридорите към леговището на Ронда, ме прониза странна болка. Масажи и педикюри… изглеждаха като най-обикновените неща на света. Но през онзи ден те бяха страхотни. Двете с Лиса се смяхме и бяхме по-близки от всякога… малко преди училището да бъде нападнато и всичко да рухне…
Ронда предсказваше бъдещето в една от задните стаички, далеч от оживения спа център. Въпреки съмнителната си дарба, тя имаше доста процъфтяващ бизнес и дори разполагаше с лична рецепционистка. О, или поне преди разполагаше. Сега бюрото беше празно и Амброуз ме въведе направо в стаята на Ронда. Тя изглеждаше точно същата както преди — все едно да влезеш в нечие сърце. Всичко беше червено: тапетите, украсата, пръснатите по пода възглавници.
Самата Ронда седеше на пода и похапваше от кофичка кисело мляко, което изглеждаше ужасяващо обикновено за някой, който твърдеше, че притежава мистични сили. Къдравата й черна коса се стелеше като водопад по раменете, през който проблясваха големите златни халки на ушите й.
— Роуз Хатауей — посрещна ме тя радостно и остави кофичката настрани. — Каква приятна изненада.
— Не трябваше ли да предскажеш идването ми? — попитах сухо.
Устните й се извиха в усмивка.
— Моята сила не е в това.
— Извинявай, че прекъснах вечерята ти — рече Амброуз и сгъна грациозно мускулестото си тяло, за да седне на пода. — Но Роуз не е лесна за откриване.
— Предполагам, че не е — съгласи се Ронда. — Изненадана съм, че изобщо си я довел. Какво мога да направя за теб днес, Роуз?
Свих рамене и се отпуснах на пода до Амброуз.
— Не зная. Тук съм само защото Амброуз ме придума.
— Тя не мисли, че последните ти предсказания са били много добри — рече той.
— Хей! — стрелнах го аз укорително. — Не казах точно това.
Последния път Лиса и Дмитрий бяха с мен. Картите Таро на Ронда предсказаха на Лиса могъщество и светлина — нищо изненадващо. Ронда каза, че Дмитрий ще изгуби това, което цени най-много, и това се сбъдна: той изгуби душата си. А за мен? Ронда недвусмислено ми съобщи, че ще убивам неживите. Приех това с насмешка, защото знаех, че разполагах с цял един живот да убивам стригои. Сега се питах дали „неживи“ означаваше стригоя у Дмитрий. Дори и да не бях забила сребърния кол в сърцето му, определено бях изиграла важна роля в това.
— Може би ако ти гледам сега, това ще помогне на предишното предсказание да добие повече смисъл? — предложи Ронда.
Обмислях каква по-сочна шега да измисля относно ясновидските й способности и затова нямаше по-изненадана от мен, когато устните ми произнесоха:
— В това е проблемът. Предишното предсказание
— Картите не определят бъдещето — каза Ронда спокойно. — Ако нещо е предопределено да стане, то ще се случи, независимо от това, което виждаме в тях. А дори и тогава… ами, бъдещето винаги се променя. Ако нямаме избор, няма смисъл да живеем.
— Виж ти — насмешливо рекох аз, — точно от подобен неясен отговор на циганска врачка имах нужда.
— Ромка — поправи ме тя. — Не съм циганка. — Въпреки заядливата ми забележка тя запази доброто си настроение. Сговорчивостта навярно беше тяхна семейна черта. — Искаш ли да ти гледам на карти или не?
