Исках ли? Тя беше права за едно — бъдещето щеше да се случи, независимо дали картите ще ми го предскажат. А дори и тогава аз може би нямаше да разбера, преди да се случи.
— Добре — кимнах. — Просто за забавление. Искам да кажа, че последният път навярно е било само щастливо съвпадение.
Ронда завъртя очи, но не каза нищо, докато разбъркваше тестето карти. Правеше го толкова ловко, сякаш картите сами се движеха. Когато най-после спря, ми подаде колодата, за да цепя. Направих го и тя отново ги събра.
— Преди гледахме с три карти — каза. — Сега имаме време да изтеглим повече, ако искаш. Може би пет?
— Колкото повече са, толкова е по-голяма вероятността да се обясни всичко.
— Ако така и така не вярваш, не би трябвало да има значение за теб.
— Добре тогава. Нека са пет.
Лицето й беше сериозно, докато обръщаше картите, а очите й внимателно ги изучаваха. Две от картите бяха обърнати надолу. Не ми се стори добър знак. Последния път, когато ми гледаха, разбрах, че това означава, че наглед хубавите карти… ами, всъщност не са толкова хубави.
Първата беше Двойка чаши, която изобразяваше мъж и жена, нагазили в тревисто поле, осеяно с цветя, докато слънцето грееше над тях. Разбира се, беше обърната надолу.
— Чашите са свързани с емоциите — обясни Ронда. — Двойката чаши показва съюз, идеална любов и избуяване на радостни чувства. Но след като е обърната…
— Знаеш ли какво? — прекъснах я. — Мисля, че схванах идеята. Можеш да я прескочиш. Струва ми се, че ми е ясно какво означава. — Навярно картата изобразяваше двама ни с Дмитрий, празна чаша и сърдечна болка… наистина нямах нужда от Ронда, за да анализирам това, което вече бе разбило сърцето ми.
Тя мина към следващата: Кралица мечове, също обърната надолу.
— Карти като тази се отнасят до конкретни хора — обясни Ронда. Кралицата мечове изглеждаше много величествена, с кестенява коса и сребриста роба. — Кралицата мечове е умна. Тя е пълна с познание, може да надхитри враговете си и е много амбициозна.
Въздъхнах.
— Но обърната надолу…
— Обърната надолу — продължи ясновидката — означава, че всички тези качества са изкривени. Тя пак е умна, пак се опитва да постигне целите си… но го прави по не дотам почтен и искрен начин. Тук има много враждебност и измама. Бих казала, че имаш враг.
— Да — промърморих и погледнах короната. — Мисля, че се досещам кой е. Преди малко я нарекох лицемерна кучка.
Ронда не каза нищо и пристъпи към следващата карта. Тя беше нормално обърната, но някак ми се искаше да не беше. Показваше цял сноп мечове, забити в земята, а една жена бе завързана с превръзка на очите към един от тях. Осмица мечове.
— О, хайде! — възкликнах. — Каква е тази работа с мен и мечовете? И миналия път изтегли една подобна депресираща карта. — Върху онази се виждаше жена, която плачеше пред стена от мечове.
— Онази карта беше Деветка мечове — съгласи се Ронда. — Винаги може да бъде и по-зле.
— Трудно ми е да го повярвам.
Тя взе отново тестето карти, прегледа го и извади една. Десетка мечове.
— Би могла да изтеглиш и тази. — Върху нея се виждаше мъртъв мъж, проснат върху земята, пронизан от сноп мечове.
— Имаш право — съгласих се, а Амброуз се изкиска до мен. — Какво означава Деветката?
— Деветката означава да си в капан, безизходна ситуация. Също може да означава клевета или обвинение. Необходимо е да събереш цялата си смелост, за да избягаш от нещо. — Погледнах отново към кралицата и си припомних нещата, които бях изрекла в заседателната зала. Определено можеха да се квалифицират като обвинения. А да съм в капан? Е, винаги съществуваше вероятността до края на живота си да подреждам архивите…
Въздъхнах.
— Добре, каква е следващата? — Изглеждаше най-добре от всички досега. Шестица мечове. Показваше група хора в една лодка, която се носеше по вода, огряна от лунна светлина.
— Пътуване — каза Ронда.
— Току-що се връщам от пътуване. Всъщност от няколко. — Изгледах я подозрително. — Боже, това да не е нещо като духовно пътуване?
Амброуз отново се засмя.
— Роуз, иска ми се всеки ден да ти гледат на карти.
Леля му не му обърна внимание.
— Ако беше чаши, може би. Но мечовете показват нещо конкретно. Действие. Истинско, целенасочено пътуване.
Къде, за Бога, щях да пътувам? Дали означаваше, че ще отида в Академията, както бе предложила Татяна? Дали пък не бе възможно, въпреки че бях нарушила правилата и етикета, наричайки Нейно величество с разни имена, в крайна сметка да получа назначение? Далеч от двора?
— Може би търсиш нещо. Би могло да е физическо пътуване, комбинирано с духовно — отвърна Ронда, което ми прозвуча като начин да си застрахова задника. — Последната карта… — Веждите й се свъсиха, докато се мръщеше на петата карта. — Тази е скрита за мен.
Втренчих се в картата.
— Паж чаши. Вижда ми се съвсем ясна. Това е паж с, хм, чаши.
— Обикновено виждам ясно… Картите ми разкриват подтекста си. Тази не е ясна.
