— Можем да се справим. Зная, че можем. Но ако пак оплескам нещата, можеш да си тръгнеш.
— Ех, ако всичко беше толкова просто — засмя се той. — Но ти забравяш, че аз съм от личностите, склонни към пристрастяване. Пристрастен съм към теб. Някак си съм убеден, че каквито и лоши неща да ми причиниш, аз винаги ще се връщам при теб. Само че искам да сме честни един с друг, става ли? Да ми казваш какво чувстваш. Ако изпитваш към Дмитрий нещо, което те смущава, сподели го с мен. Ще се опитаме да намерим решение.
Исках да му кажа, че независимо от чувствата ми няма защо да се безпокои заради Дмитрий, защото самият Дмитрий вече ме е отхвърлил безброй пъти. Можех да преследвам Дмитрий колкото си исках, но от това нямаше да излезе нищо добро.
Въздъхнах.
— Не бива да си толкова мъдър. От теб се очаква да си повърхностен и неразумен и… и…
Той ме целуна по челото.
— И?
— Хм… и забавен.
— Забавен? Е, да, за това ме бива. Колкото до останалото… може, но само при специални случаи.
Сега се прегърнахме още по-плътно. Наклоних глава, за да го огледам — високите му скули, артистично разрошената му коса… всичко, което го правеше толкова страхотен. Припомних си думите на майка му, че независимо какво желаем, двамата накрая ще се разделим. Може би така ми е било писано: винаги да губя мъжете, които обичам.
Притеглих го още по-силно към себе си, като го целунах по устата с такава страст, че дори той се изненада. Ако съм научила досега нещо за живота и любовта, то е, че са изтъкани от неуловими нишки, които всеки миг могат да се скъсат. Предпазливостта беше важна, но не и ако заради нея прахосваш живота си. Реших да не прахосвам своя.
Ръцете ми вече се вкопчиха в ризата на Ейдриън, преди още някаква мисъл да се бе оформила в главата ми. На свой ред той също не ме попита, нито се поколеба, преди да се заеме със събличането на дрехите ми. Може и да е имал своите мигове на дълбок размисъл и нерешителност, но все пак си оставаше… ами оставаше си Ейдриън. Ейдриън живееше за мига и вършеше всичко без много-много да се замисля. Пък и от толкова отдавна ме желаеше.
Освен това много го биваше в тези работи, ето защо дрехите ми бяха съблечени по-бързо от неговите. Устните му бяха горещи и жадно се залепиха към шията ми, но в същото време внимаваше да не нарани кожата ми с кучешките си зъби. Аз обаче не бях чак толкова нежна — изненадах самата себе си, като забих нокти в оголения му гръб. Устните му се плъзнаха надолу, по очертанията на ключицата ми, докато ловко разкопчаваше сутиена ми с една ръка.
Бях леко изумена от реакцията на тялото ми, докато се надпреварвахме кой пръв да смъкне джинсите на другия. Бях убедена, че след Дмитрий няма да пожелая отново да правя секс, но точно сега? О, да, исках го. Може би беше някаква психологическа реакция срещу отхвърлянето ми от Дмитрий. Или импулс да се живее за момента. Или просто страст.
Но каквото и да беше, то ме остави беззащитна пред ръцете му и устните му, явно решени да изследват всеки сантиметър от мен. Поспря се само когато най-после смъкна всичките ми дрехи и аз останах чисто гола до него. И той беше почти съблечен, но още не бях посегнала към боксерките му. (Бяха копринени, защото наистина какви други би носил Ейдриън?) Притисна двете си длани към лицето ми, с очи изпълнени с напрегнатост и желание… и донякъде с учудване.
— Ти ли си това, Роуз Хатауей? Истинска ли си? За мен ти си като сън в друг сън. Страхувам се, че ако те докосна, ще се събудя. И моментално ще изчезнеш. — Разпознах нещо от поетичния транс, в който понякога изпадаше. Магията, която ме караше да се питам дали не бе прихванал малко от лудостта на духа.
— Докосни ме и ще разбереш — прошепнах и го притеглих към себе си.
Повече не се колеба. Последната му дреха отлетя настрани и тялото ми пламна от досега с кожата му и начина, по който ръцете му се плъзгаха по мен. Физическото желание тутакси взе надмощие над всякакво благоразумие. Всички мисли се изпариха, останахме само ние и бясната припряност да се отдадем един на друг. Цялата изгарях от незадоволеност и желание и усещания и…
— Ох, мамка му.
Отрони се като леко, едва чуто промърморване между целувките, докато устните ни се търсеха жадно. Дори и с умелите си рефлекси на отлично трениран пазител едва успях да се отместя, миг преди бедрата ни да се сплетат. Рязкото отдръпване от изгарящата му плът бе шокиращо за мен, но още повече за него. Той се вцепени и просто ме зяпна удивено, докато аз се извих, за да се отдалеча още повече от него и да седна на леглото.
— Какво… какво не е наред? Промени решението си ли?
— Първо да се погрижим за предпазните мерки — заявих. — Имаш ли презервативи?
