Духовна връзка полностью

Необходими му бяха няколко секунди, за да се свести и да въздъхне:

— Роуз, само ти си способна да избереш точно този миг, за да ми напомниш за това.

Имаше право. Моментът си беше гаден. Но все пак беше по-добре да си спомня преди, а не след това. Въпреки силното желание на тялото ми — а то не беше изчезнало, повярвайте ми — внезапно си припомних съвсем живо образа на Каролина, сестрата на Дмитрий. С нея се запознах в Сибир. Тя имаше, бебе на шест месеца. Бебето беше възхитително, каквито са всички бебета, но Господи, тя имаше толкова много задължения. Каролина работеше като келнерка и щом се прибереше у дома, се посвещаваше на бебето си. Докато беше на работа, за него се грижеше майката на Дмитрий. А едно бебе винаги се нуждае от нещо: да бъде нахранено, да бъде преобуто, да се пази от задавяне с някоя дреболия. Сестра му Соня също щеше скоро да роди, а както се очертаваха нещата с най-малката му сестра Виктория, нямаше да се изненадам, ако и тя забременее в най-скоро време. Огромни житейски промени, причинявани от дребни лекомислия.

А и бях напълно сигурна, че точно сега не желая в живота ми да се появи бебе, не и докато съм още толкова млада. Ако бях с Дмитрий, нямаше да съм загрижена за това благодарение на безплодието на дампирите. Но с Ейдриън? С него това бе проблем. Също както и с венерическите болести. Колкото и рядко да се случваше да заболее от тях някой или някоя от нашите две раси, аз не бях първото момиче, с което Ейдриън лягаше. Нито второто. Нито дори третото…

— И така, имаш ли презервативи? — попитах го нетърпеливо. Само защото бях отговорна, не означаваше, че вече не исках да се любим.

— Да — каза Ейдриън и се надигна, за да седне до мен на леглото. — Но са в спалнята ми.

Спогледахме се. Апартаментът му беше доста далеч, в крилото за мороите в двореца.

Той се приближи до мен, прегърна ме и ме захапа по ухото.

— Вероятността да се случи нещо е доста малка.

Затворих очи и отметнах глава назад. Той стисна бедрата ми и ме погали.

— Ти какво? Да не си доктор? — попитах го аз.

Ейдриън се засмя полугласно. Целуна ме зад ухото.

— Не. Просто съм готов да рискувам. Не можеш да ме излъжеш, че не го искаш.

Отворих очи и се отдръпнах от него, за да мога да погледна право в неговите. Имаше право. Исках го. Силно, много силно. И част от мен, всъщност по-голямата част, изгаряше от страст и се опитваше да надделее. Нали вероятността да забременея е доста малка? Нали имаше жени, които постоянно се опитват да забременеят, но не могат? Желанието ми беше много силен аргумент за мен, затова бе донякъде изненада, че здравият ми разум надделя.

— Не мога да поема този риск — заявих.

Сега бе ред на Ейдриън да загледа изпитателно. Накрая кимна.

— Добре. Тогава друг път. Тази вечер ще бъдем… отговорни.

— Това ли е всичкото, което ще ми кажеш?

Той се намръщи.

— Какво друго бих могъл да ти кажа? Ти каза „не“.

— Но ти… ти би могъл да използваш внушението върху мен.

Сега вече наистина се смая.

— Искаш насила да те заставя да ме желаеш?

— Не. Разбира се, че не. Просто ми хрумна, че… че можеш да го направиш.

Ейдриън притисна длани към лицето ми.

— Роуз, аз лъжа на карти и купувам алкохол за непълнолетни. Но никога няма да те принудя да направиш нещо, което не желаеш. Със сигурност не и това…

Думите му секнаха, защото се притиснах към него и отново започнах да го целувам. От изненада в първите няколко секунди той не предприе нищо, но скоро след това ме отдалечи от себе си, макар да пролича, че го стори с дълбоко нежелание.

— Малък дампир — заговори Ейдриън глухо, — ако искаш да се държиш отговорно, това съвсем не е най-подходящият начин.

— Няма да пропуснем този миг. Освен това пак можем да се държим отговорно.

— Всички тези приказки са…

Ейдриън ахна, когато отметнах косата си и му предложих шията си. Извърнах се леко, за да срещна погледа му, но не казах нищо. Не беше необходимо. Поканата ми бе съвсем очевадна.

— Роуз — прошепна той неуверено, макар че видях силния копнеж озарил лицето му.

Пиенето на кръв не беше като да правиш секс, но за това всички вампири направо умираха, а при възбудено състояние — както бях слушала — било взривяващо преживяване. Но беше табу и рядко го правеха или поне така се твърдеше. Именно от това произлизаше определението за кървава курва: дампири, които дават кръвта си по време на секс. Смяташе се за позорно дампирите да дават кръвта си, но аз го бях правила: с Лиса, когато тя се нуждаеше от захранване, както и с Дмитрий, когато беше стригой. И беше невероятно преживяване.

Той отново опита, този път с по-уверен тон:

— Роуз, имаш ли представа какво всъщност искаш?

— Да — отвърнах твърдо. Нежно погалих устните му с пръст, сетне го плъзнах навътре в устата му, за да докосна кучешките му зъби. Реших да му припомня собствените му думи: — Не можеш да ме излъжеш, че не го искаш.