— Мисля, че ако направиш още няколко магии, свързани с внушението, доста ще ми помогнеш. Трябва да накараме хората да видят това, което ние искаме да видят. — Щом като Виктор — чиято сила за внушение бе значително по-ограничена от нейната — бе успял с магията за съблазняване, тя би могла да направи това, от което се нуждаех. Просто й трябваше още практика. Разбираше основните принципи, но изпиташе затруднение да накара желаните ефекти да траят по-дълго. Единственият проблем беше, че като исках това от нея, я карах да използва повече от духа. Дори и страничните ефекти да не се проявят веднага, в бъдеще неминуемо щяха да й се отразят.
Тя ме погледна с любопитство, но когато видях, че отново се прозява, й казах да не се тревожи за това. Утре щях да й обясня. Лиса не възрази и след кратка прегръдка двете се запътихме към леглата си. Не ни оставаше много време за сън, но трябваше да се възползваме и от малкото, за да си починем. Утре беше големият ден.
На процеса срещу Виктор Дашков бях облечена в един от вариантите на черно-бялото официално облекло на пазителите. Когато изпълнявахме обичайните си задължения на бодигардове, носехме обикновено облекло. Но за официални случаи искаха от нас да изглеждаме безупречни и професионални. Сутринта след дръзкото ни проникване в главната квартира на пазителите за пръв път се запознах с модния стил в облеклото на пазителите.
На процеса срещу Виктор дрехите ми бяха евтина конфекция, но сега облеклото ми за официални случаи бе ушито по поръчка специално за мен: прави черни панталони, бяла блуза, закопчана до горе, и черно сако, които ми стояха идеално. Определено идеята не беше да са секси, но начинът, по който обгръщаха талията и бедрата ми, правеше чудеса с тялото ми. Останах доволна от отражението си в огледалото и след няколко минути на размисъл вдигнах косата си в елегантен кок, който оставяше тила ми открит и така се виждаха моите
Ако някога съм имала истинска възможност да се изтъкна и да блесна, то това беше днешният ден. След зрелостните изпити и дипломирането това беше следващата голяма стъпка в кариерата на един пазител. И тази стъпка бе официалният обяд, на който присъстваха всички нови пазители. Мороите, които нямаха пазители, също присъстваха с надеждата да си изберат подходящ кандидат. Оценките ни от училище и резултатите от зрелостните изпити вече бяха публично достояние, а това беше шанс за мороите да се запознаят с нас и да посочат кого биха искали за личен пазител.
Естествено повечето гости бяха морои от кралски произход, но щяха да присъстват и още неколцина влиятелни морои.
Аз наистина нямах никакъв интерес да се впускам на лов за някоя нафукана фамилия. Лиса беше единствената личност, която исках да пазя. Въпреки това трябваше да направя добро впечатление. Трябваше да стане ясно, че
Двете влязохме заедно в кралската бална зала. Беше единственото място в двореца, което можеше да побере всички нас, тъй като не присъстваха само дипломантите от академията „Свети Владимир“. Всички американски училища бяха изпратили випускниците си и за миг се заслепих от черно-бялото море, разкрило се пред очите ми. Отделни цветни проблясъци — кралски потомци, облечени в най-красивите си и елегантни дрехи — малко оживяваха строгата черно-бяла палитра. Меките тонове на фреските около нас караха стените да излъчват особено сияние. Лиса не носеше бална рокля, но изглеждаше елегантна в плътно прилепналата по тялото й рокля от изумрудено зелена коприна.
Аристократите общуваха с останалите с изисканост и лекота, с които бяха възпитани, но моите съученици се движеха доста тромаво наоколо. Обаче, изглежда, на никого не му пукаше. Не беше наша работа да си търсим работодатели; те щяха да ни намерят. Всички зрелостници носеха метални плочки с имената си, гравирани върху тях. Никакви обикновени картончета с надпис от рода: „Здравейте, името ми е…“ Плочките ни идентифицираха, така че кралските персони можеха да ни приближат и да се представят.
Не очаквах да ме заговори някой, освен приятелите ми, затова двете с Лиса се запътихме направо към бюфета и се настанихме в един тих ъгъл, за да похапнем от канапетата и хайвера. Е, Лиса ядеше хайвер. На мен ми напомняше твърде много за Русия.
Ейдриън, разбира се, ни видя пръв. Извих устни в лека усмивка.
— Ти какво правиш тук? Зная, че не си търсиш пазител.
Поради липсата на конкретни планове се предполагаше, че Ейдриън просто ще живее в кралския двор. И поради това не се нуждаеше от защита, въпреки че със сигурност щеше да му бъде осигурена, ако реши да се впусне по широкия свят.
