Духовна връзка полностью

Вдигна ръце, доколкото му позволяваха веригите, хвърли се върху мен и изигра добро шоу, давайки вид, че се опитва да ме задуши с веригата между белезниците. Аз нададох смразяващ кръвта писък. В този миг пазачите се озоваха до нас, за да спрат този полудял затворник, нападнал бедното момиче. Но щом понечиха да го усмирят, аз скочих и ги нападнах. Дори и да очакваха, че съм опасна, което не беше така, аз ги изненадах толкова много, че нямаха време да реагират. Почти се почувствах виновна от нечестната си постъпка.

Ударих първия с юмрук толкова силно, че той пусна Виктор, политна назад и се удари в стената, докато сред настъпилия хаос Лиса трескаво внушаваше на Нортуд да остане спокоен и да не вика за помощ. Другият пазач имаше малко повече време да реагира, но се забави да пусне Виктор, за да се извърне към мен. Възползвах се, цапардосах го и се вкопчих в него, въвличайки го в директна схватка. Той беше едър и силен и след като разбра, че съм заплаха, отвърна на атаката ми. Удари ме по рамото и ръката ми изтръпна от пронизващата болка. Отвърнах със силен ритник в корема му. Междувременно другарят му се изправи на крака и се насочи към мен. Трябваше бързо да сложа край на това не само заради мен, а и за да им попреча да извикат помощ.

Сграбчих този, който беше по-близо до мен и с все сила блъснах главата му в стената. Той се олюля, зашеметен от удара, а аз отново го тласнах към стената тъкмо когато партньорът му ме достигна. Първият пазач се свлече в безсъзнание на пода. Не исках да го правя, но част от обучението ми бе да науча разликата между това временно да извадиш противника си от строя и да го убиеш. Щеше да се отърве само със силно главоболие. Поне така се надявах. Другият пазач обаче отново се хвърли в атака и двамата обикаляхме в кръг, като си нанасяхме удари и избягвахме други.

— Не мога да го поваля в безсъзнание! — извиках към Лиса. — Имаме нужда от него. Въздействай му с внушението.

Отговорът й дойде през връзката. Тя можеше да подчинява на волята си двама души едновременно, но това отнемаше голяма част от силата й. Още не бяхме приключили и тя не биваше да се изразходва докрай. Притеснението измести страха й.

— Нортуд, заспивай — нареди грубо тя. — Веднага. Върху бюрото си. Ти си изтощен и ще спиш с часове.

С периферното си зрение видях как Нортуд се отпусна и чух глухо тупване, когато главата му се удари в бюрото. Май докато приключим, всички работещи тук щяха да имат мозъчно сътресение. В този миг се нахвърлих на пазача, като използвах цялата тежест на тялото си, за да го изтласкам в полезрението на Лиса. Тя се вклини помежду ни. Той я погледна изненадано и това й стигаше.

— Спри!

Мъжът не откликна толкова бързо като Нортуд, но се поколеба. Този тип беше по-устойчив.

— Спри да се биеш! — повтори тя настоятелно, като усили внушението.

Силен или не, той не можеше да устои срещу духа. Ръцете му се отпуснаха безволево и той спря да се бие с мен. Аз отстъпих назад, за да си поема дъх и да оправя перуката си.

— Ще ми е трудно да задържа този — каза ми Лиса.

— Трудно за колко време — пет минути или пет часа?

— Някъде по средата.

— Тогава да тръгваме. Вземи от него ключа за Виктор.

Тя заповяда на пазача да й даде ключа от веригите. Той ни каза, че е у другия пазач. Претърсих набързо безчувственото му тяло — слава Богу, дишането му беше равномерно — и измъкнах ключа. Сега насочих цялото си внимание към Виктор. Откакто започна боят, той се бе дръпнал настрани и мълчаливо наблюдаваше схватката. Не се съмнявах, че извратеният му мозък обмисляше нови възможности.

Приближих се до него с най-страшната си физиономия и с ключа в ръка.

— Сега ще отключа белезниците ти — казах му тихо, но със застрашителна нотка в гласа. — Ще направиш точно това, което ти кажа. Няма да побегнеш, няма да се съпротивляваш или по какъвто и да е начин да се намесваш в плана ни.

— О? Да не би напоследък и ти да си започнала да използваш внушението, Роуз? — попита той иронично.

— Не ми е нужно. — Отключих белезниците. — Мога да те поваля в безсъзнание също толкова лесно като този тип и да те извлека навън. За мен е все едно.

Тежките белезници и веригите паднаха на пода. Подигравателното и самодоволно изражение не изчезна от лицето му, но веднага започна да разтрива китките си. Белезниците бяха оставили дълбоки синини по тях, но не исках да изпитвам състрадание към него. Той вдигна поглед към нас.

— Колко мило — промърмори замислено. — Никога не съм очаквал, че точно вие двете ще се втурнете да ме спасявате… макар че, като се замисля, вие навярно сте най-способни да го сторите.

— Спести си коментарите, Ханибал2 — срязах го. — И не използвай думата „спасение“, все едно си някой несправедливо осъден герой.

Той повдигна вежди, сякаш наистина вярваше в това. Вместо да спори с мен, кимна към Брадли, който бе заспал по време на борбата. В дрогираното му състояние внушението на Лиса бе достатъчно, за да го приспи.

— Дай ми го — рече Виктор.

— Какво? — възкликнах аз. — Нямаме време за това!