Духовна връзка полностью

— Да — рекох. — И за нас беше голям шок.

Ейдриън се извърна от Виктор и обходи с поглед стаята. Първо забеляза Еди, който стоеше толкова неподвижно, че можеше да бъде сметнат за част от мебелировката. Неканеният гост се извърна към мен.

— Какво, по дяволите, става? Всички го търсят!

Думите на Лиса нахлуха през връзката ни. Трябва да му кажеш. Знаеш, че сега вече няма да си тръгне.

Беше права. Не знаех как Ейдриън ни беше открил, но сега, след като го бе направил, нямаше начин да си тръгне. Погледнах колебливо към Еди, който отгатна мислите ми.

— Всичко ще е наред — увери ме той. — Вървете и поговорете. Няма да позволя да се случи нещо.

А и аз съм достатъчно силна, за да го подчиня на волята си, ако се опита… — додаде мислено Лиса.

Въздъхнах.

— Добре. Веднага се връщаме.

Улових ръката на Ейдриън и го поведох навън. Щом се озовахме в коридора, той отново поде:

— Роуз, какво…

Поклатих глава. По време на престоя ни тук бях чула достатъчно разговори на останалите гости в коридора, за да зная, че приятелите ми щяха да чуят какво си говорим, ако останем тук. Вместо това двамата с Ейдриън взехме асансьора и слязохме долу, където шумът от казиното щеше да заглуши думите ни. Намерихме един сравнително усамотен ъгъл и Ейдриън направо ме избута към стената с мрачно изражение. Нехайното му поведение понякога ме дразнеше, но го предпочитах пред това да е разстроен, най-вече защото се боях, че духът ще усили нестабилността му.

— Оставила си ми бележка, че ще се измъкнете за един последен купонджийски уикенд, а вместо това те намирам в компанията на един от най-прочутите престъпници! Когато напуснах двора, всички говореха само за това! Този тип да не се е опитал да те убие?

— Как изобщо ни намери? — отвърнах на въпроса му с въпрос.

— Кредитната карта. Чаках да я използваш.

Очите ми се разшириха.

— Ти ми обеща, когато ми даде всички онези карти, че няма да ме шпионираш! — Тъй като всичките пари, с които разполагах, както и кредитните карти бяха негови, знаех, че има достъп до извлеченията от сметките, но му повярвах, когато ме увери, че ще уважи тайната ми.

— Когато беше в Русия, спазвах обещанието си. Това е различно. Проверявах непрекъснато в компанията, издала кредитната карта, и веднага щом се появи сумата за чартърния полет, се обадих и разбрах къде си отишла. — Пристигането на Ейдриън толкова скоро след нашето не беше изненада, ако е наблюдавал движението на парите по картата. След като се е сдобил с нужната информация, не му е било трудно да си запази билет за самолета. С обикновен пътнически самолет, който не спираше никъде, се пристигаше много по-бързо, отколкото с нашия чартърен, който кацна на няколко места. — Нямаше начин да устоя на едно пътуване до Лас Вегас — продължи той. — И така реших да ви изненадам и да се позабавляваме заедно.

Сетих се, че бях използвала картата, за да платя за стаята и така съвсем бях издала местоположението ни. Никой досега не ни бе свързал с моята или кредитната карта на Лиса, ала лекотата, с която той ни бе проследил, ме изнерви.

— Не биваше да го правиш — промърморих. — Може и да сме заедно, но има граници, които си длъжен да уважаваш. Това не е твоя работа.

— Не е като да съм прочел дневника ти! Просто исках да намеря гаджето си и… — Ейдриън чак сега започваше да навързва отделните събития, което бе знак колко е разстроен. — О, Господи. Роуз, моля те, кажи ми, че вие не сте тези, които са проникнали в затвора. Те търсят две момичета от човешката раса и един дампир. Описанията изобщо не съвпадат с вашите… — Изпъшка. — Но сте били вие двете, нали? Неясно как сте проникнали в строго охранявания затвор. С Еди.

— Явно не е бил толкова строго охраняван — отбелязах безгрижно.

— Роуз! Този тип едва не съсипа живота и на двете ви. Защо сте го освободили?

— Защото… — Поколебах се. Как можех да го обясня на Ейдриън? Как бих могла да обясня това, което според всички доказателства в нашия свят беше невъзможно? И как бих могла да му обясня конкретната цел, причината за всичко това? — Виктор разполага с информация, от която се нуждаем. Ами, има достъп до някой, който ни трябва. Това беше единственият начин да я получим.

— Какво, за Бога, би могло да те накара да направиш всичко това?

Преглътнах. Бях влязла в затвор, в леговището на стригои, но това, което щях да кажа на Ейдриън, ме изпълни със страх.

— Защото може да има начин да се спаси стригой. Да се превърне отново в това, което някога е бил. И Виктор… Виктор познава някой, който може да го направи.

Ейдриън се втренчи в мен за няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност. Дори сред цялата глъч и оживление в казиното изведнъж ми се стори, че светът застина в безмълвие.

— Роуз, това е невъзможно.

— Може и да не е невъзможно.

— Ако имаше някакъв начин да се направи, щяхме да го знаем.

— Свързано е само с онези, които владеят магията на духа. И ние го научихме съвсем наскоро.