— Слуховете и клюките никога не стихват, от всички най-вече ти би трябвало да го знаеш. Няма значение дали си мъртъв. Освен това онзи разговор беше в наша — с което има предвид
— Предполагам. — Насилих се да се овладея. Винаги съм била избухлива и лесно се палех. Освен това знаех със сигурност, че част от мрака, който бях попила от Лиса през последните двадесет и четири часа, още повече влошаваше нещата, точно както се боях. Смених темата и заговорих за по-безопасни неща. — Ти беше много мил, имайки предвид колко ми беше бесен преди това.
— Никак не съм щастлив от цялата тази история, но имах време да си помисля — рече Ейдриън.
— О? Би ли ме осветлил?
— Не тук. По-късно ще поговорим. Сега имаме много по-важни неща, за които да се тревожим.
— Като например да прикрием престъпление и да се измъкнем от този град, без да бъдем нападнати от стригои?
— Не. Като например да спечеля пари.
— Да не си полудял? — Идеята да му задавам точни въпроси никога не беше много добра. — Току-що избягахме от група кръвожадни чудовища, а единственото, за което можеш да мислиш, е хазартът?
— Фактът, че сме живи, означава, че трябва да живеем — възрази той. — Особено след като и без това разполагаме с време.
— Ти нямаш нужда от повече пари.
— Ще имам, ако баща ми реши да ми отреже издръжката. Освен това наистина се наслаждавам на играта.
Много скоро установих, че под „наслаждавам на играта“ Ейдриън има предвид да „мами“. Ако смятате използването на духа за измама. Защото в духа има съсредоточена толкова много умствена сила, че тези, които го владееха, умееха много добре да отгатват мислите и намеренията на околните. Виктор беше прав. Ейдриън се шегуваше и продължаваше да си поръчва питиета, но аз виждах, че наблюдава отблизо околните. Въпреки че внимаваше да не каже нищо определено, изражението му говореше достатъчно красноречиво — веднъж уверено, друг път несигурно или раздразнено. Макар и без думи, той въздействаше чрез внушението и ловко заблуждаваше другите играчи.
— Ей сега ще се върна — казах му, когато усетих, че Лиса ме вика.
Той ми махна равнодушно. Аз също не се тревожех за безопасността му, след като видях няколко пазители в салона. Много повече се притеснявах, че някой от управата на казиното ще забележи, че използва внушение и ще ни изхвърли. Тези, които владееха духа, бяха най-силни при използване на внушението, но всички вампири притежаваха тази способност в известни граници. Да се използва внушението, се смяташе за неморално, така че бе забранено сред мороите. А управата на едно казино имаше всички основания да бъде още по-бдителна.
Оказа се, че бизнес центърът е близо до залата за покер и аз бързо открих Лиса и Еди.
— Какво стана? — попитах, след като тръгнахме.
— Имаме билети за полета утре сутринта — отвърна Лиса. Поколеба се. — Бихме могли да пътуваме и тази нощ, но…
Не беше нужно да довършва. След това, с което всички се сблъскахме днес, никой не искаше да рискува и най-малката вероятност да попаднем на стригои. Отиването до летището щеше да стане с такси, но дори и за кратко, пак щяхме да бъдем навън през нощта.
Поклатих глава и ги поведох към салона за покер.
— Правилно си постъпила. Сега разполагаме с известно време… Искаш ли да си вземем стая и да поспим?
— Не. — Лиса потръпна и аз усетих страха, надигнал се в нея. — Предпочитам да съм сред тази тълпа. А и се боя от това, което бих могла да сънувам…
Ейдриън може и да се държеше така, сякаш не му пукаше от стригоите, но онези лица продължаваха да преследват приятелката ми, особено това на Дмитрий.
— Ами — подех, като се надявах да я накарам да се почувства по-добре, — ако останем будни, ще можем по-лесно да се адаптираме към разписанието в двора. Освен това можеш да станеш свидетел как Ейдриън ще бъде изхвърлен най-позорно от охраната на казиното.
Както и се надявах, да наблюдава как Ейдриън мами с помощта на духа, наистина разсея Лиса — дотолкова, че дори пожела сама да опита. Страхотно. Подтикнах я към по-безопасни игри и й разказах как Ейдриън внуши на мороя, че освобождаването на Дашков от затвора Тарасов е вътрешна работа. Като по чудо нощта мина без инцидент — нито от страна на стригоите, нито от охраната на казиното, а неколцина от посетителите разпознаха Лиса, което щеше да помогне на алибито ни. Еди не ми проговори през цялата нощ.
Напуснахме „Часът на вещиците“ рано сутринта. Никой от нас не се чувстваше добре след бягството на Виктор и нападението на стригоите, но престоят в казиното малко ни бе поуспокоил — поне докато стигнахме до летището. В казиното чухме новините от света на мороите, който бе отделен от човешкия. Но докато чакахме за нашия полет, нямаше как да не гледаме новините по телевизионните екрани, които, изглежда, бяха навсякъде.
