Водещата новина тази нощ бе за масовото убийство в хотел „Луксор“, останало загадка за полицията. Повечето от охранителите на казиното били намерени мъртви с прекършени вратове, но не били открити никакви други трупове. Предположих, че Дмитрий е изхвърлил подчинените си навън и слънцето ги е превърнало в пепел. Междувременно Дмитрий се бе измъкнал, без да остави свидетели. Дори камерите не бяха записали нищо, което не ме изненада. Щом като аз успях да унищожа записите от охранителните камери в затвора, Дмитрий със сигурност би се справил с лекота в обикновен хотел.
И малкото подобрение на настроението ни тутакси се изпари и не говорихме много. Държах се настрани от съзнанието на Лиса, защото не исках потиснатите й чувства да засилят моите.
Щяхме да вземем директен полет до Филаделфия, а оттам до летището близо до кралския двор да пропътуваме с по-малък самолет. Какво ни очакваше там… е, това навярно беше най-малката ни грижа.
Не се притеснявах, че стригои могат да се качат на самолета ни през деня, и затова си позволих да потъна в толкова нужния ми сън. Не си спомнях кога за последен път по време на това пътуване имах такава възможност. Спах дълбоко, но и в сънищата си ме преследваше угризението, че бях помогнала на един от най-опасните престъпници морои да избяга и бях позволила на стригой да се измъкне безнаказано, както и да бъдат убити невинни хора. Никой от приятелите ми не беше виновен за това. Само аз носех вината за тази катастрофа.
Което се потвърди, когато най-после се завърнахме унили в кралския двор.
Аз, разбира се, не бях единствената, която беше в беда. Лиса бе извикана при кралицата, за да я мъмрят, макар да знаех, че всъщност няма да я накажат. За разлика от Еди и мен. Може и да бяхме завършили училище, но сега формално се намирахме под юрисдикцията на придворните пазители, което означаваше, че ще понесем всички неприятни последствия и наказания за непокорни служители. Само Ейдриън се измъкна невредим от кашата. Той беше свободен да прави каквото си пожелае.
Всъщност наказанието ми не беше чак толкова лошо, колкото би могло да се очаква. А и честно, какво бих могла да изгубя? Шансовете ми да охранявам Лиса бяха нулеви, а и никой друг не ме искаше за свой пазител, освен Таша. Лудешкият уикенд в Лас Вегас — което беше разказът ни за прикритие — едва ли би могъл да я накара да се откаже от мен. Но някои от кандидатите на Еди оттеглиха молбите си да им бъде пазител. Разбира се, имаше още много, които го искаха, и нямаше опасност да изгуби добра работа, но аз се чувствах ужасно виновна. Той не бе казал на никого нито дума за това, което бяхме направили, но всеки път щом ме погледнеше, виждах укора в очите му.
А през следващите няколко дни се виждахме често. Оказа се, че пазителите имат система за справяне с непослушните.
— Това, което сте направили, е толкова безотговорно, че би трябвало отново да ви върнат в училище. По дяволите, дори в началните курсове.
Намирахме се в един от офисите в сградата, където се помещаваше главната квартира на пазителите и слушахме виковете на Ханс Крофт, който беше начело на пазителите в двора и вземаше дейно участие при назначаването им. Беше дампир в началото на петдесетте, с гъсти и големи посивели мустаци. Освен това беше задник и около него винаги се виеха облаци дим от пурата му. Двамата с Еди седяхме свели смирено глави, докато той крачеше пред нас, скръстил ръце на гърба си.
— Заради вас последната представителка на рода Драгомир можеше да бъде убита, да не споменавам младия Ивашков. Как си мислите, че щеше да реагира кралицата, ако праплеменникът й беше убит? Да не говорим за момента, който сте избрали за своеволията си! Заминавате да купонясвате точно когато престъпникът, опитал се да отвлече принцесата, е избягал от затвора! Разбира се, вие не сте го знаели, имайки предвид колко сте били заети да играете на игралните автомати, използвайки фалшиви документи за самоличност.
При споменаването на Виктор трепнах, макар че би трябвало да изпитам облекчение, че не ни заподозряха за бягството му. Ханс сметна реакцията ми за признание на вината.
— Може и да сте се дипломирали — заяви, — ала това не означава, че сте недосегаеми.
Цялата среща ми напомни за една подобна, когато двете с Лиса ни върнаха в „Свети Владимир“ и мен ме мъмриха за същото: безразсъдно бягство и застрашаване на живота й. Само че този път го нямаше Дмитрий да ме защити. При спомена в гърлото ми заседна буца. В съзнанието ми изплува прекрасното му лице, онези тъмнокафяви очи, напрегнати и страстни, докато ме защитаваше и убеждаваше останалите в качествата ми.
Но не. Сега нямаше Дмитрий. Бяхме само аз и Еди, изправени пред последиците в реалния свят.
