— Вярно е. Но това не е обикновено назначение. Лиса е последната от рода Драгомир. Всички — включително моята леля — имат специален интерес към нея. Ако й дадат някой като теб, който е… — Метнах му предупредителен поглед, докато той се опитваше да намери подходящата дума. — … спорна личност, това може да разстрои някои хора.
— И заради това всъщност те искаха
— Не зная — рече Ейдриън. — Беше само предположение. Кой знае? Може би смятат, че пътуването до Лас Вегас е било безобидна лудория. — В тона му прозвуча горчива нотка. — А и аз ти казах, че леля Татяна започва да те приема. Нищо чудно вече да няма нищо против ти да си пазител на Лиса, но иска да получи публично одобрение.
Това беше изненадващо предположение.
— Но ако аз ще съм с Лиса, ти какво ще правиш? Ще се вразумиш, ще станеш порядъчен и също ще дойдеш в колежа?
— Не зная — отвърна той. Зелените му очи бяха замислени, докато отпиваше от питието си.
Това също бе неочаквано, но си припомних разговора ми с майка му. Какво ще стане, ако аз съм пазител на Лиса в колежа, а той е с нас през следващите четири години? Бях напълно сигурна, че Даниела смята, че през лятото ще се разделим. Аз също мислех така… и се изненадах от облекчението, което изпитах при мисълта, че можем да бъдем заедно. Дмитрий винаги щеше да изпълва сърцето ми с болка и копнеж, но в същото време не исках Ейдриън да напуска живота ми.
Ухилих му се и отпуснах ръка върху неговата.
— Не съм сигурна какво ще правя с теб, ако станеш разумен и порядъчен.
Той вдигна ръката ми, поднесе я към устните си и я целуна.
— Имам някои идеи — промълви. Не зная дали бяха думите му, или усещането на топлите му устни до кожата ми, но цялата настръхнах. Тъкмо се канех да попитам какви са тези идеи, когато бяхме прекъснати… от Ханс.
— Хатауей — произнесе той с вдигнати вежди, застанал до масата. — Ние двамата явно имаме различна представа за определението „наказание“.
Имаше право. Според моите, наказанието включваше такива неща като бой с камшици и глад, а не подреждане на картотека.
— Ти не ми каза да се върна след срещата ми с кралицата — оправдах се, вместо да го светна за въпросните различия.
Той ме изгледа раздразнено.
— Не съм ти казвал
— Но обедната ми почивка почти наближава!
— Ще имаш обедна почивка след два часа, като всички нас.
Опитах се да потисна гнева си. По време на работа не ме държаха на хляб и вода, но храната не беше много по-добра. В този миг се появи сервитьорката с поръчките ни. Грабнах сандвича, преди тя да постави чиниите на масата, и го увих в една салфетка.
— Може ли да го взема?
— Ако можеш да го изядеш по пътя. — Тонът му бе скептичен, тъй като сутеренът с архивите не беше много далеч. Явно подценяваше способностите ми да поглъщам храна.
Под неодобрителния поглед на Ханс целунах Ейдриън за довиждане и го изгледах многозначително, за да му подскажа, че ще продължим разговора си по-късно. Той ми отвърна с щастлива усмивка, която зърнах само за секунда, тъй като Ханс ми заповяда да тръгвам. Вярна на себе си, успях да изгълтам сандвича, преди да стигнем до сградата на пазителите, макар че през следващия половин час доста ми се гадеше.
Моят обяд съвпадаше с вечерята на Лиса в човешкия свят. Като се върнах към злощастното си наказание, реших да си оправя настроението и проникнах през връзката в съзнанието й. Тя бе прекарала целия ден в обиколка из кампуса на Лихай и колежът не я бе разочаровал. Всичко й бе харесало. От пръв поглед бе обикнала красивите сгради, просторните зелени площи, общежитията… и особено класовете. Един бегъл поглед в каталога с курсовете й бе показал, че пред нея се открива огромно разнообразие от предмети, които не се изучаваха дори в такива престижни училища като академията „Свети Владимир“. Нямаше търпение да види всичко и да учи всичко, което колежът предлагаше.
И въпреки че й се искаше и аз да съм с нея, беше развълнувана и щастлива, че това е рожденият й ден. Присила й бе подарила няколко красиви бижута и бе обещала, че вечерта ще я заведе на изискана вечеря. Това не беше точно празнуването, на което Лиса се бе надявала, но вълнението, че навършва осемнадесет години, я опияняваше — особено, докато разглеждаше колежа-мечта, в който много скоро щеше да постъпи.
Признавам си, че изпитах ревност. Въпреки теорията на Ейдриън за днешната ми среща с кралицата, аз знаех — както и Лиса — че шансовете ми да отида в колежа с нея са почти несъществуващи. Част от мен не разбираше как Лиса може да е толкова развълнувана и щастлива, след като нямаше да сме заедно. Знаех, че е детинско, но не можех да потисна разочарованието си.
