Духовна връзка полностью

Но нямах много време да се цупя, защото след като обиколката приключи, Лиса се върна в хотела. Присила им каза, че имат на разположение един час, за да се освежат и приготвят за вечерята. За Лиса това означаваше време за бойна тренировка. Самосъжалението ми тутакси се превърна в гняв.

Нещата се влошиха, когато разбрах, че по-рано през деня Серена е казала на Грант за желанието на Лиса и Кристиан да се научат да се отбраняват. Той очевидно също смяташе, че идеята е добра. Страхотно, няма що! Лиса щеше да има двама прогресивни пазители. Защо да иска край себе си някоя скучна, стара съученичка, която би била ужасена само при мисълта, че един морой може да си помисли да се бие със стригой?

И така, докато аз стоях безпомощна и лишена от възможността да им набия малко разум в главите, Лиса и Кристиан вече се бяха сдобили с двама инструктори. Това не само означаваше, че имаха възможност да научат повече неща, но сега Серена имаше компетентен партньор, за да демонстрира бойни хватки. Двамата с Грант им обясняваха различните маневри, докато Лиса и Кристиан ги наблюдаваха с широко отворени очи.

За щастие (е, не за Лиса) двете с нея много скоро забелязахме нещо важно. Пазителите не подозираха истинската причина за интереса на принцеса Драгомир към битките. Те нямаха представа — и как биха могли? — че тя искаше да намери един стригой и да прониже сърцето му заради нищожната надежда да го върне към живота. Мислеха, че само иска да научи основните хватки при защитата, което им се струваше съвсем разумно. И тъкмо на това я обучаваха.

Освен това Грант и Серена накараха Лиса и Кристиан да тренират един с друг. Подозирах, че имаха две причини за това. Едната беше, че Лиса и Кристиан не притежаваха достатъчни умения, за да се наранят взаимно. А втората беше, че схватките им забавляваха пазителите.

Но не и самите тях, Лиса и Кристиан. Помежду им продължаваше да съществува напрежение — сексуално и гневно — и те не желаеха да са толкова близо един до друг. Грант и Серена не им позволяваха да се удрят в лицето, но обикновените движения за отбягване на ударите често бяха свързани с докосвания, плъзване на пръстите по кожата в разгара на схватката. От време на време пазителите караха някой от двамата да влезе в ролята на стригой — по този начин Кристиан или Лиса бе нападателят. Двамата морои го приемаха със задоволство, в крайна сметка директните атаки бяха точно това, на което искаха да се научат.

Но когато Кристиан (в ролята на стригой) се хвърли върху Лиса и я тласна към стената, изведнъж идеята да се научат да нападат вече не й се струваше толкова добра. Двамата бяха притиснати един до друг, а ръцете му я държаха. Тя усещаше уханието му, топлината на тялото му и изведнъж бе залята неудържимо от фантазията как я прегръща и целува.

— Мисля, че вие двамата трябва да се върнете към основните положения на защитата — заяви Грант, прекъсвайки предателските й чувства. Само че прозвуча така, сякаш се боеше не толкова да не се наранят един друг, колкото заради вероятността да започнат да разкъсват дрехите си в прилив на буйна страст.

На Лиса и Кристиан им беше нужна минута, за да регистрират думите му и още толкова да се отдръпнат един от друг. Когато най-сетне го сториха, и двамата избягваха да се поглеждат в очите и се върнаха на дивана. Пазителите се впуснаха да им изреждат примери как да отбягват атаките и да нападат. Лиса и Кристиан го бяха виждали толкова много пъти, че знаеха урока наизуст, а привличането, което изпитаха преди малко се превърна в смущение.

Лиса беше твърде възпитана, за да каже нещо, но след като петнадесет минути Серена и Грант им показваха как да блокират с ръце и да отбягват нападател, Кристиан най-сетне не издържа.

— А как се пронизва стригой? — прекъсна ги.

Вместо да се шокира, Грант за засмя.

— Не мисля, че има защо да се тревожиш за това. Трябва да се съсредоточиш върху това как да избегнеш стригоите, а не как да се приближиш към тях.

Лиса и Кристиан се спогледаха притеснено.

— Аз вече съм помагал да се убиват стригои — изтъкна Кристиан. — Използвах огъня по време на нападението в Академията. Да не би да казваш, че не е било нужно? Че не е трябвало да го правя?

Сега бе ред на Серена и Грант да си разменят погледи. Ха, помислих си. Май тези двамата не са толкова прогресивни, за колкото ги мислех. Те разглеждаха нещата от гледна точка на защитата, а не на нападението.

— Разбира се, че е трябвало — призна накрая Грант. — Това, което си направил, е забележителен подвиг. И ако възникне подобна ситуация, със сигурност е правилното действие. Не бива да сте безпомощни. Но тъкмо в това е същността на това обучение. Ако се стигне до битка със стригои, твоята магия ще ти помогне да се измъкнеш. Вече знаеш как да я използваш и тя ще те държи извън обсега им.

— Ами аз? — намеси се Лиса. — Аз не владея подобна магия.

— Ти никога няма да се озовеш в близост до стригой, така че няма защо да се тревожиш — увери я пламенно Серена. — Ние няма да го позволим.