Новото попълнение от пазители много помогна. Повечето от тях бяха оставени в двора, а опитните пазители се включиха в спасителния ни отряд. Наброявахме около четиридесет души, което беше също толкова необичайно, както и събирането на стригои на големи групи. Обикновено пазителите се изпращаха по двойки, най-много от групи по трима, за да охраняват семействата на мороите. Толкова голяма бойна сила притежаваше потенциала да участва в битка, съперничеща с тази при нападението на Академията.
Тъй като знаеше, че няма да можем да се промъкнем тайно в мрака, Ханс спря отряда ни малко преди да стигнем до склада, където се криеха стригоите. Сградата се намираше на страничен път, отбивка от магистралата. Това бе индустриален район и едва ли би могъл да се сравни с пуста пътека в гората, но толкова късно през нощта всички фабрики и работни помещения бяха затворени. Слязох от джипа и вдишах дълбоко топлия вечерен въздух. Беше влажен и душен, а аз и без това вече бях достатъчно задушена от страх.
Когато застанах на пътя, не усетих гадене. Дмитрий не бе разположил стригоите толкова далеч, което означаваше, че пристигането ни — поне донякъде — ще е изненада. Ханс приближи до мен и аз му докладвах възможно най-точната ми преценката за ситуацията, имайки предвид ограничената информация, с която разполагах.
— Но можеш да намериш Лиса, нали? — попита той.
Кимнах.
— Веднага щом вляза в сградата, връзката ни ще ме отведе право при нея.
Той се обърна и се взря в колите, движещи се в нощта по близката магистрала.
— Ако те ни чакат отвън, ще ни подушат и чуят много преди ние да сме ги видели. — Фаровете на преминаващите коли осветиха за кратко лицето му, смръщено в размисъл. — Ти каза, че има три поста стригои?
— Поне доколкото мога да кажа. Има охрана при Лиса и Кристиан, както и отвън. — Спрях, опитвайки се да разбера какво би направил Дмитрий в тази ситуация. Със сигурност го познавах достатъчно добре, дори и да беше стригой, за да преценя стратегията му. — След това има друг пост вътре в сградата, преди да се стигне до складовото помещение. — Не го знаех със сигурност, но не казах на Ханс. Предположението се основаваше на инстинктите ми, както и на това, което аз бих направила, и това, което смятах, че Дмитрий ще направи. Реших, че ще е по-добре, ако Ханс планира стратегията си, като вземе предвид три поста.
И той направи точно това.
— Ще влезем на три групи. Ти ще водиш ударната група за извеждането. Друг екип ще те придружава и евентуално ще се разделите. Те ще се бият с тези, които са вътре, за да може твоята група да продължи напред към пленниците.
Звучеше толкова… военно.
— Какво ще предприемем, след като не можем да се промъкнем тайно и да ги изненадаме? — попитах. Ханс имаше право, че стригоите щяха да ни усетят.
На устните му затрептя почти дяволита усмивка и той обясни плана си, докато ни разделяше на екипи. Тактическият му подход беше дързък и безразсъден. План, който и аз бих измислила.
И след миг вече бяхме в действие. Външен анализатор навярно би казал, че сме потеглили на самоубийствена мисия. И може би нямаше да сгреши. Честно, нямаше значение. Пазителите нямаше да изоставят последната от рода Драгомир. А аз не бих изоставила Лиса, дори да имаше милион Драгомировци.
И така, след като се разбрахме за началния щурм, Ханс даде команда за начало на операцията. Отрядът ни се натовари отново в осемте джипа и подкарахме по улицата с неразрешено висока скорост. Автомобилите заемаха почти цялата ширина на шосето, като разчитахме на отсъствието на насрещно движение. Колоната се водеше от два автомобила, които се носеха един до друг, после следваха още две редици от по три джипа. Когато стигнахме до края на шосето, спряхме рязко, гумите изсвириха пред вратите на склада и ние се изсипахме от колите. След като безшумното и бавно проникване бе изключено, щяхме да компенсираме липсата на изненада с бързина и ефективност.
