Не, нямаше. Точно това той не разбираше. Беше направил грешка, довеждайки Лиса тук. Тя увеличи залозите. Беше тук. Беше реална. На карта бе заложен животът й, а заради това… заради това не бих се поколебала.
Дмитрий сигурно се бе уморил да ме чака. Скочи, а ръката му отново се стрелна към врата ми. И аз отново я отбягнах, като оставих рамото ми да поеме тежестта на удара. Този път той задържа рамото ми. Дръпна ме към себе си, а в червените му очи блесна тържество. В тясното пространство, където се намирахме, това навярно бе всичко, което му бе нужно, за да ме убие. Беше получил това, което искаше.
Очевидно обаче той не беше единственият, който ме искаше. Друг стригой, навярно смятащ, че помага на Дмитрий, се промуши напред към нас и посегна към мен. Дмитрий оголи зъбите си и изгледа другия стригой с омраза и бяс.
— Тя е моя! — изсъска Дмитрий и удари силно стригоя, нещо, което той явно не очакваше.
И това бе моят шанс. Краткотрайното разсейване на Дмитрий го бе накарало да охлаби леко хватката си. Същата близост, която го правеше смъртоносен за мен, сега правеше мен не по-малко опасна. Бях до гърдите му, до сърцето му, а колът бе в ръката ми.
Никога няма да съм сигурна точно колко дълго продължи последвалата серия от събития. В някои отношения ми се струваше, че е било само колкото трае един удар на сърцето. В същото време все едно бяхме замръзнали във вечността. Не дишах. Това се случваше. Колът ми беше там…
И в следващия миг не беше.
Нещо ме блъсна силно от дясната страна, избутвайки ме от Дмитрий и съсипвайки удара ми. Препънах се и за малко да падна върху някого. Винаги съм се старала да бъда бдителна и да не пропускам нищо по време на битка, но явно този път бях проявила нехайство. Стригоите и пазителите бяха отляво. Стената, както и Лиса и Кристиан бяха отдясно.
И тъкмо Лиса и Кристиан ме бяха избутали настрани.
Мисля, че Дмитрий беше не по-малко изненадан от мен. Но съвсем се изуми, когато Лиса пристъпи към него със сребърен кол в ръка. Все едно светкавица проблесна през връзката ни и аз разбрах това, което тя много, много внимателно бе крила от мен през последния ден: беше успяла да омагьоса кола с духа. Това бе причината за възбудата й по време на последния й урок с Грант и Серена, когато пронизваха възглавниците в хотела. Мисълта, че притежава магическото оръжие, усилваше желанието й да го използва. Укриването на тази информация от мен беше не по-малък подвиг, отколкото омагьосването на кола.
Не че сега това имаше значение. С омагьосан кол или не, Лиса не можеше да приближи Дмитрий. Той също го знаеше и изненадата му тутакси бе заменена от искрена развеселеност — почти снизходителност, както когато наблюдаваш дете да върши някоя лудория. Атаката на Лиса бе несръчна. Тя не беше достатъчно бърза. Не беше достатъчно силна.
— Не! — изкрещях и се хвърлих към тях, въпреки че бях съвсем сигурна, че също няма да съм достатъчно бърза.
Внезапно пред мен избухна огнена стена от горещина и пламъци и аз едва успях инстинктивно да отстъпя назад. Огънят изскочи от пода и оформи пръстен около Дмитрий, който ме разделяше от него. Беше объркващо, но само след секунда осъзнах, че е дело на Кристиан.
— Престани! — Не знаех какво да правя, дали да атакувам Кристиан, или да скоча сред пламъците. — Ще ни изгориш живи! — Огънят беше напълно овладян, Кристиан притежаваше тези умения, но в толкова малко помещение дори овладеният огън бе смъртоносен. Дори останалите стригои се отдръпнаха.
Пламъците приближаваха Дмитрий, ставаха все по-високи и високи. Чух вика му, видях агонията по лицето му дори през огъня, който започна да обхваща краищата на палтото му. Изви се дим. Никакъв инстинкт ми крещеше, че трябва да спра това… и все пак, какво значение имаше? Дойдох тук, за да го убия. Имаше ли значение, че някой друг щеше да го стори вместо мен?
И тъкмо тогава забелязах, че Лиса продължава да напада. Огънят бе отвлякъл вниманието на Дмитрий, той крещеше, докато огнените езици го обгръщаха. Аз също крещях… за него, за нея… трудно е да се каже. Ръката на Лиса премина през пламъците и отново през връзката ме заля пронизваща болка — болка, която надвишаваше многократно предишната, докато Кристиан изгаряше въжетата. Ала тя продължи напред, без да й обръща внимание. Траекторията на удара й беше правилна. Колът бе насочен право към сърцето.
Колът продължи напред, пронизвайки го.
Е, почти.
Също както когато пронизваше възглавниците, Лиса не притежаваше достатъчно сила да забие оръжието. Почувствах как тя се стегна, призова всяка частица сила, която й бе останала. С цялата си тежест натисна отново, използвайки двете си ръце. Колът влезе малко по-навътре. Но все още не беше достатъчно. При нормална ситуация това забавяне щеше да й струва живота. Ала ситуацията не беше нормална. Дмитрий дори и не понечи да я блокира, не и с огъня, който бавно го обгръщаше. Все пак успя да се извие и да разхлаби кола, унищожавайки и малкия напредък, който Лиса бе направила. Смръщила чело тя се опита отново и натисна кола в предишното му положение.
