Когато стигат до полицейското управление, репортерите не могат да ги последват вътре. Тя изпитва облекчение от това, че вече ги няма, но да види полицейското управление отвътре, е още по-лошо. Усещането е сюрреалистично. Струва ѝ се, че е стояла тук толкова продължително и толкова скоро, все едно току-що си е тръгнала. Мей чувства как се напряга отвътре. Иска ѝ се да избяга. Но Нико е до нея и я подкрепя.
— Всичко е наред — прошепва той в ухото ѝ. — Може да се опитат да те извадят от релси, но ти знаеш, че не сме направили нищо лошо. Аз ще бъда отвън и ще те чакам.
Той леко и окуражаващо ѝ се усмихва. Тя се извръща, за да продължи, но Нико я дръпва обратно за ръката.
— Може би ще се опитат да ни обърнат един срещу друг, Мей. Може да ти кажат нещо за мен, нещо лошо.
— Какво лошо нещо?
Той свива рамене:
— Не знам. Просто бъди внимателна. Не им позволявай да те манипулират.
Мей кимва, но сега се чувства по-разтревожена отпреди.
В този момент към тях се приближава следовател Расбак. Не се усмихва, когато казва:
— Благодаря ви, че дойдохте. Насам, моля.
Той я отвежда в друга стая — същата, която са използвали за разпита на съпруга ѝ — и оставя Нико сам в чакалнята. Мей спира на вратата на стаята, обръща се и поглежда мъжа си, който се усмихва притеснено.
Тя влиза в стаята.
Мей сяда на мястото, което ѝ предлагат. Когато се отпуска на стола, усеща как коленете ѝ омекват. Предлагат ѝ кафе, но тя се опасява, че ще го разлее. По-притеснена е, отколкото последния път, когато я разпитваха. Чуди се защо са толкова подозрителни към тях. Ако не друго, подозренията на полицията трябваше да отслабнат, след като двамата с Нико получиха бодито по пощата и им откраднаха парите. Очевидно някой друг държи дъщеричката им или вече я е убил. Тогава защо се притеснява толкова от полицията?
— Много съжалявам — започва следователят. — За вчера.
Тя не отговаря. Устата ѝ е пресъхнала.
— Отпуснете се, моля ви — казва меко Расбак.
Тя кимва притеснено, но не може да се отпусне. Не му вярва.
— Имам само няколко въпроса за вчера — продължава той.
Тя отново кимва и свива устни.
— Защо не се свързахте с нас, когато получихте плика по пощата? — пита следователят.
Задава въпроса сравнително дружелюбно.
— Помислихме си, че е твърде рисковано — отговаря Мей.
Гласът ѝ е несигурен.
— В бележката пишеше да не замесваме полицията.
Тя се протяга към чашата с вода на масата. Ръката ѝ трепери, докато я поднася към устните си.
— Така ли си помислихте? — пита Расбак.
— Да.
— Защо пипахте бодито толкова много? Всички следи, които можехме да открием, за съжаление вече са унищожени.
— Да, знам, съжалявам. Не бях на себе си. Усещах миризмата на Кора по него, така че го разнасях навсякъде със себе си и дишах в плата, за да я почувствам по-близо до мен.
Тя се разплаква.
— Връщаше ми толкова много спомени за нея. Можех да се престоря, че си е в креватчето и спи. Все едно нищо не се беше случило.
Расбак кимва и казва:
— Ще направим всякакви възможни изследвания на дрехата и бележката.
— Мислите ли, че е мъртва? — промълвява Мей вцепенена, като го гледа право в очите.
Следователят отвръща на погледа ѝ.
— Не знам. Може би все още е жива. Няма да спрем да я издирваме.
— Трябва да продължавате да я търсите! — проплаква Мей.
— Ще го направим — отговаря Расбак.
Мей взима салфетка от кутията на масата и попива очите си.
— Разкажете ми за вашия съпруг — подканва я Расбак.
— Какво за моя съпруг?
— Какъв човек е?
— Добър човек — отговаря твърдо Мей. — Любящ и мил, грижи се за семейството. С висок морал и много трудолюбив. Той е най-доброто, което ми се е случвало, с изключение на Кора.
— Грижи се за семейството, така ли?
— Да.
— Защо казвате, че се грижи за семейството?
— Защото е вярно — тросва се Мей.
— Не е ли вярно също и това, че всъщност вашите родители са му помогнали да влезе в бизнеса? А вие самата ми казахте, че вашите родители са платили за къщата ви.
— Един момент — прекъсва го Мей. — Моите родители не са му „помогнали да влезе в бизнеса“, както се изразихте. Нико има дипломи по програмиране и бизнес. Той започна собствения си бизнес. Родителите ми просто инвестираха в него. И бизнесът му е много добър. Не можете да кажете нищо лошо за Нико като бизнесмен.
В мига, в който казва това, Мей бегло се сеща за финансовата информация, на която е попаднала в компютъра на Нико онзи ден. Тогава не е погледнала по-подробно и не го е питала за това; сега се чуди дали току-що не е излъгала полицията.
— Вярвате ли, че вашият съпруг е честен с вас?
Мей се изчервява. Мрази се за това, че се издава по този начин. Не бърза да отговори:
— Вярвам, че е честен с мен… през повечето време.
— През повечето време? Честността не е ли нещо, което би трябвало да се отнася за цялото време? — пита Расбак.
— Аз ви чух — признава изведнъж Мей. — В нощта след отвличането. Бях в горния край на стълбището. Чух ви да обвинявате Нико за това, че се е натискал със Синтия. Тя е казала, че Нико я е свалял, а той го отрече.
— Съжалявам, нямах представа, че ни слушате.
