— И аз съжалявам. Иска ми се да не знаех за това.
— Мислите ли, че той е отправил сексуално предложение към Синтия, или смятате, че е станало обратното, както твърди Нико?
Мей усуква салфетката в ръцете си и нещастно проронва:
— Не знам. И двамата имат вина.
Думите излизат от устата ѝ, преди да се замисли:
— Никога няма да простя нито на единия, нито на другия.
— Да се върнем малко назад — предлага Расбак. — Казахте, че вашият съпруг се грижи за семейството. Той споделя ли с вас как върви неговият бизнес?
Тя продължава да усуква кърпичката, като я къса на парчета в ръцете си.
— Аз не се интересувам особено от бизнеса — казва Мей, за да избегне директния отговор. — Отначало къщата, а после и бебето поглъщаха цялото ми внимание. Не съм от хората, които разбират от бизнес.
— Нико опитвал ли се е да сподели с вас как върви неговият бизнес?
— Всъщност не.
— Не смятате ли, че това е малко странно? — пита Расбак.
— Съвсем не — отговаря Мей, като в същото време си мисли, че наистина е странно. — Така правеха и моите родители. Татко се занимаваше с бизнеса, а майка ми никога не се интересуваше от него. У дома никога не се говореше за бизнес.
— Следите от гуми в гаража ви… не отговарят на гумите на вашата кола — казва Расбак. — Някой е използвал вашия гараж непосредствено преди отвличането. Вие сте видяла бебето в креватчето в полунощ. Нико е бил у вас с бебето в дванадесет и половина. Разполагаме със свидетел, който е видял кола да се отдалечава от вашия гараж по алеята в 00:35 часа. Няма никакви следи някой друг да е бил в къщата. Може би Нико е взел бебето в дванадесет и половина и го е изнесъл при съучастника си, който го е чакал в колата си във вашия гараж.
— Това е абсурдно! — заявява Мей.
— Имате ли представа кой би могъл да бъде този съучастник? — настоява Расбак.
— Това е абсурдно — повтаря Мей.
— Наистина ли?
— Да. Нико не е отвлякъл Кора.
— Нека ви кажа нещо — продължава Расбак, като се привежда напред. — Бизнесът на вашия съпруг има финансови затруднения. Сериозни затруднения.
Мей усеща как пребледнява още повече. Някак вътре в себе си тя знаеше това, както и че Нико го крие от нея. И тя му беше съучастник, като му позволяваше да го крие. Тя не искаше да знае. Беше ѝ по-лесно да не знае. Двамата бяха обединени в отрицанието си. Какво друго беше укривал от нея?
— Така ли? — пита Мей.
— Опасявам се, че да.
— Честно казано, господин следовател, не ме интересува особено дали бизнесът му има финансови затруднения. Бебето ни е изчезнало и вероятно е мъртво. Какво ни интересуват парите?
— Просто… — започва Расбак и спира, все едно си е променил решението какво иска да каже.
— Какво?
— Просто аз виждам някои неща във вашия съпруг, които вие може би не виждате.
Мей не иска да се хване на тази примамка. Но следователят чака търпеливо и оставя тишината да се задълбочи. Тя няма друг избор, освен да попита:
— Какви например?
— Не смятате ли, че той донякъде ви манипулира, като не е честен с вас по отношение на своя бизнес?
— Не, не и ако не проявявам никакъв интерес към него. Вероятно се е опитвал да ме предпази, защото бях депресирана.
Расбак не казва нищо.
— Нико не ме манипулира — настоява Мей.
— А какво ще ми споделите за отношенията между Нико и вашите родители? Между Нико и баща ви?
— Вече ви казах, те не се харесват. Търпят се заради мен. Но вината за това е на моите родители. Каквото и да направи Нико, то все не е достатъчно добро за тях. За когото и да се бях омъжила, щеше да бъде така.
— Как смятате, каква е причината за това?
— Не знам. Просто са си такива. Искат да правят всичко вместо мен и съдят всички останали. Може би защото съм единствено дете. Държат да контролират всичко. Никога не са се доверявали на преценката ми.
— А защо никога не са се доверявали на преценката ви?
Тези въпроси предизвикват все по-силно раздразнение у Мей.
— Не зная — казва тя и яростно усуква салфетката. — Във всеки случай, това за бизнеса няма никакво значение. Моите родители са фрашкани с пари. Те винаги могат да ни помогнат, ако имаме нужда.
— Но биха ли го направили наистина?
— Разбира се. Ще трябва само да ги помоля за това. Родителите ми никога не са ми отказвали нищо. Извадиха пет милиона долара за Кора, без да се замислят.
— Да, така е — съгласява се следователят.
Той помълчава малко, преди да продължи:
— Разговарях с доктор Лъмсден.
Мей не отговаря. Усеща как кръвта се оттича от лицето ѝ, но си налага да изправи гръб на облегалката. Знае, че той блъфира. Няма начин нейният психиатър да каже нещо за нея на следовател от полицията. Срещу нея дори не е повдигнато някакво обвинение.
— Не искате ли да знаете какво ми каза тя за вас? — пита Расбак.
— Не ви е казала нищо за мен — отговаря Мей. — Тя няма право на това. Тя е моят психиатър и вие го знаете много добре. Защо си играете с мен по този начин?
— Права сте. Не мога да накарам вашия психиатър да наруши лекарската тайна. Тя отказа да разговаря с мен.
Мей се обляга назад на стола си и раздразнено, но самодоволно се усмихва на следователя.
— Но се питах дали вие самата не искате да ми кажете нещо — продължава той.
