Расбак не е глупак. Той подозира, че по този начин Нико му съобщава, че убитият е бил неговият съучастник, и го моли за помощ, за да си върне детето. И двамата знаят, че може би вече е малко късно за това. И двамата знаят, че Нико е бил измамен. Но следователят ще се престори, че няма представа за всичко това. Расбак си дава сметка, че бебето сигурно е било живо, когато е напуснало дома на семейство Конти — иначе Нико нямаше да се обърне към него сега. По този начин майката се оказва извън подозрение — тя няма как да е убила бебето нарочно или неволно. Нико поема голям риск, но очевидно е отчаян. Следователят взима една служебна кола и потегля, нетърпелив да види какво ще открие на местопрестъплението в планините Катскилс.
Нико и Мей нямат какво друго да правят, така че се прибират у дома. Той балансира по ръба на бръснача и го усеща. Мей е изтощена от постоянното мятане между надеждата и отчаянието. Сега им остава единствено да чакат. Може би полицията ще открие нещо, което да им помогне, на местопрестъплението в планините Катскилс.
Когато се прибират, Нико не може да си намери място. Кръстосва къщата. Започва да изнервя Мей с това. Двамата си говорят троснато.
— Мисля да отида до офиса — казва изведнъж. — Оставих нещата там да се случват от само себе си. Трябва да се разсея малко.
— Добра идея — съгласява се Мей, която иска той да се махне от къщата.
И без това е достатъчно напрегната, а с него става още по-зле.
След като той излиза, Мей няма какво друго да прави, освен да чисти, а къщата вече е достатъчно чиста. Тя обикаля стаите, изпълнена с безпокойство, като се опитва да си спомни къде е виждала убития. Но не се сеща нищо.
Тъй като няма с какво друго да се занимава, започва да си мисли как да се изправи срещу Синтия. Днес разсъждава по-ясно. Не вярва, че тя е взела детето ѝ. Но много би искала да разбере какво се случва между Синтия и нейния съпруг. Сигурно се фокусира върху това, защото мисълта за него не е толкова болезнена, колкото тази какво става с детето ѝ.
Мей знае, че Синтия си е у дома. От време на време я чува от другата страна на общата стена между двете долепени къщи. Мей знае, че Греъм отново е заминал някъде по работа. Видя го да се качва в черната лимузина от летището с багажа си по-рано тази сутрин, докато гледаше през прозореца на спалнята. Би могла да отиде там, да каже на Синтия какво мисли за нея и да я предупреди да не се занимава със съпруга ѝ. Мей спира да обикаля къщата и се взира в общата стена на дневната, като се опитва да реши какво да направи. Синтия е от другата страна на тази стена.
Но днес няма кураж за това. Твърде е разстроена заради Кора. Освен това не смята, че Нико отново ще се доближи до Синтия. Тя е казала на следователя какво е чула, но не е питала Нико за това. А Нико не ѝ е споменал нищо. Двамата имат навика да не обсъждат трудни теми. Тя решава, че трябва да говори с Нико и да го накара да обещае, че повече няма да се занимава със Синтия. Тя не заслужава доверие. Приятелството им със семейство Стилуел е свършило. Ако се обърне към Нико с това, което знае, и му каже какво е чула от горния край на стълбите, той ще се почувства ужасно. Той вече се чувства ужасно. Тя не се съмнява, че оттук нататък ще стои по-далеч от Синтия. Няма защо да се притеснява по този въпрос.
Ако оцелеят в тази криза, ако останат заедно, ще се наложи да говори с Нико за Синтия, както и за неговия бизнес. Двамата ще трябва да станат по-честни един към друг.
Мей изпитва нужда да почисти нещо, но в къщата вече не се вижда нито едно петънце. Странно е колко енергия усеща в себе си в този момент, в средата на деня, подхранвана от тревога и адреналин. Когато Кора все още беше при нея, тя едва се влачеше. Някъде по това време вече се молеше на небесата на Кора да ѝ се доспи малко. От гърдите ѝ се отронва стон.
Трябва да си намери някаква работа. Тя започва от фоайето пред входната врата, като се заема да почисти старинната решетка от ковано желязо, която скрива въздухопровода. Извитите железни орнаменти са покрити с прах и трябва да се почистят на ръка. Тя донася кофа с топла вода и един парцал, сяда на пода до входната врата и започва да чисти. Това я успокоява.
Докато седи там, пристига пощата и се изсипва като водопад през процепа във вратата право на пода около нея. Това я стряска. Тя поглежда купчината писма и застива. Още послания, изпълнени с омраза. Не може да ги понесе. Ами ако има нещо друго? Оставя влажния парцал, избърсва ръцете си в крачолите на джинсите и преглежда пликовете. Нито един няма етикет с отпечатан адрес, както беше на плика със зеленото боди. Мей осъзнава, че е сдържала дъха си, и най-сетне го изпуска от дробовете си.
Не отваря нито едно от писмата. Иска ѝ се да ги изхвърли всичките, но Нико я накара да обещае да ги пази. Той ги проверява едно по едно всеки ден, в случай че похитителите все пак се опитат да се свържат с тях. Не ѝ споделя какво е прочел в писмата.
