Той трябва да съобщи на Расбак, но как? Докато се взира в снимката на мъртвеца, изведнъж му хрумва нещо. Ще каже на следователя, че е видял тази снимка във вестника и е разпознал човека на нея. Видял го е да се навърта пред къщата. И е забравил за него, докато не е видял тази снимка. Вероятно няма да му повярват, но не може да измисли нищо по-добро.
Той е съвсем сигурен, че никой не го е виждал заедно с Брус. И не смята, че някой може да направи връзка помежду им.
Няма да може да живее със себе си, ако не направи всичко възможно за Кора, при положение че има дори минимална вероятност тя да е жива.
Ще трябва да каже първо на Мей. Той продължава да мисли още минута, като се двоуми, и най-сетне проговаря:
— Мей.
— Какво?
— Виж това.
Тя го доближава и застава до рамото му, за да погледне надолу към вестника и снимката, която ѝ сочи с пръст. Разглежда снимката.
— Какво? — пита тя.
— Познаваш ли го?
Тя отново поглежда снимката.
— Не мисля. Кой е това?
— Сигурен съм, че съм го виждал — казва Нико. — Някъде наблизо.
— Къде си го виждал?
— Не съм сигурен, но ми изглежда познат. Сигурен съм, че съм го виждал наскоро, при това в квартала — около нашата къща.
Мей поглежда снимката по-внимателно.
— Знаеш ли, май и аз съм го виждала преди, но не се сещам къде.
„Още по-добре“, мисли си Нико.
Мей и Нико отиват в полицейското управление, без да се обадят предварително; Нико стиска вестника в ръка. Преди да тръгнат към управлението, той е отворил лаптопа си и е потърсил още информация за убийството на човека в сайтовете на всички вестници. Иска да избегне всякакви изненади.
Допълнителната информация, която е открил, не е много. Случаят не е привлякъл особено внимание. Убитият мъж е имал малък бизнес и е живеел сам. Разведен, без деца. Нико усети ледена тръпка, когато прочете това. Човекът, когото познаваше като Брус, му беше казал, че самият той има три деца и знае как да се грижи за едно бебе, а той му беше повярвал. Сега собствените му действия го шокират. Беше предал дъщеричката си на един абсолютен непознат и му се беше доверил да се грижи за нея. Как го беше сторил?
Преди да бъде убит, Дерек Хониг си беше взел отпуск, за да прекара известно време във вилата си. Никой не бе забелязал отсъствието му в продължение на няколко дни. Тялото му беше открито от жената, наета да почиства вилата веднъж седмично.
Следовател Расбак, повикан от дежурния полицай на входа, изглежда изненадан да ги види.
— Имате ли една минута? — пита го Нико.
— Разбира се — казва следователят и ги въвежда във вече познатата стая за разпити.
По пътя той повиква и още един полицейски служител, за да ги придружи. Четиримата сядат около масата. Атмосферата е напрегната.
Нико оставя вестника на масата пред Расбак и посочва с пръст снимката на убития.
Следователят поглежда снимката и преглежда съдържанието на кратката статия. После вдига поглед от вестника:
— Да?
— Познавам го — казва Нико.
Знае, че изглежда притеснен, макар че полага всички усилия да се престори, че не е така. Нарочно поглежда следователя в очите.
— Мисля, че съм го виждал наоколо през последните няколко седмици, преди да отвлекат Кора.
— Къде сте го виждал? — пита Расбак.
— Точно това е въпросът — увърта Нико. — Не съм сигурен. Но в мига, в който видях снимката, веднага се сетих, че съм го виждал наскоро, при това повече от веднъж. Мисля, че беше някъде около нашата къща. В нашия квартал — на нашата улица.
Расбак не откъсва поглед от него и свива устни.
— Мей също го разпозна — продължава Нико, като се обръща към жена си.
Следователят насочва вниманието си към Мей.
— Наистина го познавам — кимва Мей. — Виждала съм го преди, но не се сещам къде.
— Сигурна ли сте?
Мей отново кимва.
— Според мен е показателно, че и двамата го разпознаваме, не мислите ли? Както и фактът, че е бил убит? Мислите ли, че това може да има някаква връзка с отвличането?
— Възможно е — казва следователят. — Почакайте малко тук.
Расбак излиза от стаята.
Мей и Нико чакат мълчаливо. Не искат да разговарят помежду си в присъствието на другия полицейски служител. Нико полага съзнателни усилия, за да не се върти на мястото си. Иска му се да стане и да започне да кръстосва стаята. Минават почти двадесет минути, преди да се върне Расбак.
— Аз лично ще отида намясто веднага. Ако открия нещо, свързано с вашия случай, ще се свържа с вас.
— Може ли да дойдем? — пита изведнъж Нико.
Расбак го поглежда изненадано и поклаща глава.
— Боя се, че не.
— Как мислите, след колко време ще ни се обадите? — интересува се Нико.
— Не знам. Ще се свържа с вас веднага щом мога — обещава Расбак и бързо ги изпраща.
