Греъм беше ужасен от откритието, че Нико бе отвлякъл собственото си дете, но освен това беше нерешителен и протакаше. Искаше му се да постъпи правилно, но не искаше да се забърква в неприятности. А сега вече беше твърде късно да се обърнат към полицията. Щяха да ги попитат защо са се забавили толкова. Щяха да загазят още по-сериозно, отколкото с това, че използваха скрита камера, за да записват сексуални актове — укрили са следи на отвличане, възпрепятствали са разследването или нещо подобно. Затова Греъм искаше да се престори, че записът не съществува. И беше предложил да го унищожат.
Така или иначе, Синтия също има свои мотиви да не се обръщат към полицията. Тя разполага с информация, която струва нещо.
Ще каже на Нико за записа. И не се съмнява, че той ще ѝ плати солидно за него. Няма нужда да споменава на Греъм за това.
Безсърдечно е, но какъв пък трябва да е човек, за да отвлече собственото си дете? Така му се пада.
Нико и Мей седят на кухненската маса и се опитват да закусват. Препечените им филийки стоят почти недокоснати. И двамата живеят най-вече на кафе и отчаяние.
Нико мълчаливо чете вестника. Мей гледа през прозореца към задния двор, без да вижда нищо. Някои дни не може да събере сили за вестника и го пита как изобщо успява да го чете. В други дни го преглежда от първата до последната страница в търсене на всичко, свързано с отвличането. Но в крайна сметка прочита всяка статия. Не може да не го направи. Това е като болезнен сърбеж, на който не може да устои.
Мей открива, че да четеш за себе си във вестника е изключително странно преживяване. Въздейства объркващо. И е още по-странно, защото отпечатаното често е невярно и така четенето става още по-откачено преживяване, особено за човек, който понякога се затруднява да определи кое е реално и кое — не.
Нико изведнъж се сепва, докато чете.
— Какво има? — пита Мей.
Той не ѝ отговаря.
Мей бързо губи интерес към въпроса. Днес е един от дните, в които мрази вестника. Не иска да знае. Изправя се и изхвърля изстиналото си кафе в умивалника.
Нико чете със затаен дъх. Статията не е за отвличането, но всъщност е. Той е единственият, който би могъл да я свърже с отвличането, и сега яростно мисли какво да направи.
Той се взира в снимката, отпечатана във вестника. Той е. Няма никакво съмнение. Брус Нийланд, неговият съучастник, е открит мъртъв — жестоко убит — в една вила в затънтената част на планините Катскилс. Статията не съдържа почти никакви подробности, но вероятно става дума за обир с фатални последици. Главата на жертвата е разбита. Ако не беше снимката на убития, Нико никога нямаше да обърне внимание на краткия репортаж и ценната информация, която съдържа. Според вестника името на мъжа е Дерек Хониг.
Сърцето на Нико бие лудо, докато се опитва да свърже всичко. Брус — истинското име на когото съвсем не е Брус — е мъртъв. Статията не споменава кога е бил убит. Това може би обяснява защо Брус не се беше свързал с тях, когато трябваше, и не отговаряше на мобилния си телефон. Но кой го беше убил? И къде е Кора? Нико осъзнава, че неизвестният убиец сигурно е взел детето. А също и парите.
Трябва да съобщи в полицията. Ако тя открие убиеца на Брус — всъщност на Дерек — може би ще открият и Кора! Но как да им съобщи това, без да разкрие собствената си вина?
Нико започва да се поти. Вдига очи към жена си, която стои с гръб към него до умивалника в кухнята. Раменете ѝ са увиснали. Сърцето му се къса, когато я вижда такава. Кора му липсва също толкова много, колкото и на нея. Сърцето му е разбито от факта, че Кора я няма. Ако има някакъв шанс да си върне дъщерята, колкото и да е минимален, той трябва да поеме този риск. Трябва да съобщи в полицията.
Или това е глупаво? Каква беше вероятността малката Кора все още да е жива? Нали кучите синове бяха взели парите. Сигурно вече я бяха убили.
Мислите на Нико тревожно се стрелкат напред-назад. Може би, само може би, те все още не я бяха убили. Може би щяха да поискат още пари за нея. Ако имаше и най-малката вероятност тя все още да е жива, той беше длъжен да каже на Расбак за това. Но как? Как да го направи, без да замеси и себе си, по дяволите? Или ако се налага да се замеси, как да го стори, без да им даде някакво реално доказателство? Нека да го подозират, колкото си искат — той може да живее с това — но трябва да бъде сигурен, че не могат да докажат нищо. И Мей да продължи да му вярва.
Нико се опитва да премисли нещата от всички страни. Брус е мъртъв. Той не може да каже нищо за никого. А той беше единственият, който знаеше. Ако открият убиеца или убийците на Брус, дори Брус да им е казал, че Нико е замесен, това няма да представлява доказателство. Това е информация, основана на слухове. Няма никакво доказателство, че Нико я е изнесъл от креватчето и я е предал на Брус в гаража. Може би самият Брус я е изнесъл от креватчето.
Може би дори е добре, че Брус — или Дерек — е мъртъв.
