Мей влетява в къщата си през задния вход. Почти не може да диша. Срива се на пода в кухнята, като се обляга на шкафовете, разтърсвана от хлипове. Ридае, мъчително се опитва да си поеме дъх и вижда едни и същи образи в главата си, отново и отново. Никога повече няма да види своето бебе.
Това променя всичко. Нико е отвлякъл детето им. Той я е излъгал. Защо го е направил? Не е възможно Кора вече да е била мъртва и той да го е направил, за да защити нея самата. Следовател Расбак вече ѝ беше обяснил, че това просто е било невъзможно. Ако тя беше убила Кора и Нико беше открил това в дванадесет и половина, нямаше как да повика съучастника си на място в 00:35. А тя вече знае със сигурност кога е изнесъл Кора от къщата. Явно се е уговорил с някого, с онзи убит мъж, да го чака с колата си в гаража половин час след полунощ, когато е бил ред на Нико да нагледа Кора. Така че го е планирал. Планирал го е. С онзи човек, който вече е мъртъв. Човекът, за когото ѝ се струва, че е виждала някъде. Къде го беше виждала?
Нико е организирал всичко, а тя не знаеше нищо за това.
Нико е отвлякъл тяхното бебе заедно с онзи друг човек, който вече е мъртъв. Къде е бебето им сега? Кой го е взел от онзи човек във вилата му? Какво се е случило, дявол да го вземе?
Мей седи на пода в кухнята, обгърнала коленете с ръце, и се опитва да осмисли всичко. Може би пак трябва да отиде в полицейското управление и да разкаже на следовател Расбак какво е видяла. Той ще вземе видеозаписа. Тя се пита защо Синтия не го е занесла в полицията от самото начало. Сигурно има мотив за това. А единственият, за който се сеща, е, че съседката ѝ иска да запази записа, за да го използва срещу Нико. Иска да го държи в ръцете си. Синтия е точно такава жена.
Защо Нико би отвлякъл Кора? Ако не го е направил, за да предпази Мей, явно го е сторил по свои собствени, егоистични причини. Една възможна причина са парите. Искал е парите от откупа. Парите на нейните родители. Тя вече знае, че бизнесът му не върви. Спомня си, че преди няколко месеца я накара да подпише някакви документи, за да ипотекират къщата — така щял да се сдобие със свободен капитал, който да инвестира. Тя си мислеше, че бизнесът бързо се разширява и това е добре. Но може би и тогава я е излъгал. Всичко се връзва. Затрудненията в работата, ипотекирането на къщата и най-сетне организирането на отвличане, за да получи парите за откупа от нейните родители.
Защо Нико просто не ѝ беше казал, че е закъсал финансово? Можеха да отидат при нейните родители и да помолят за още пари. Защо беше направил такава глупост? Защо беше взел безценното им дете и го бе дал на някакъв човек, когото бяха пребили до смърт с лопата?
След това Кора сигурно е била отвлечена от някой друг и този човек, който и да е той, вече е взел и парите от откупа. Вече няма никаква причина да не я убият. Значи бебето ѝ е мъртво. Нико явно е бил измамен.
Дали той не беше отишъл в онази вила, след като бяха откраднали парите от откупа, не се беше изправил срещу онзи човек и не го беше убил в пристъп на гняв? Дали Нико не беше убиец? Дали беше имал достатъчно време да отиде чак до онази вила и да се върне, без тя да забележи това? Тя се опитва да си спомни кой ден е, да си припомни всички дни след отвличането, но в главата ѝ цари безнадежден хаос.
Възможно ли е мобилният телефон да е бил част от всичко това? Тя си дава сметка, че през цялото време се е заблуждавала. Не става дума за извънбрачни връзки — нито със Синтия, нито с някоя друга жена. Всичко е било заради отвличането. Нико е отвлякъл Кора. Планирал го е заедно с онзи човек от вилата. Цялото отвличане е било инсценирано.
Но нещо се е объркало, някой е взел парите и ги е измамил. След това Нико е отишъл до вилата и е убил своя бивш съучастник, като го е пребил до смърт с лопата.
Същият човек, за когото се омъжи.
А после тук, в тази кухня, ѝ каза как убитият му се струвал познат отнякъде.
Тя изведнъж започва да се страхува от собствения си съпруг. Не знае кой е той, не знае какъв е. Едва сега осъзнава на какво е способен.
Нико очевидно няма представа къде е Кора.
Какво да направи сега?
Минава дълго време, преди Мей най-сетне да се изправи от пода. Налага си да се качи по стълбите до спалнята. С треперещи ръце взима от гардероба един сак и започва да си събира багажа.
