Вече ѝ се иска да върне думите си назад. Спомня си, че мобилният телефон може би е бил заради някой друг. Всичко, което се случва, е толкова объркващо. Вече почти не успява да се оправя. Чувства се така, сякаш умът ѝ вече е повреден. И преди беше с лабилна психика, но сега — когато бебето ѝ е мъртво, а мъжът ѝ изневерява — кой не би си изгубил ума в такова положение? Никой не може да я вини за това. Никой няма да я обвинява, ако направи нещо налудничаво.
Изражението на Синтия изведнъж се променя. Престореното съчувствие се стопява и погледът ѝ става студен.
— Искаш ли да знаеш какво става, Мей? Сигурна ли си, че наистина искаш да знаеш?
Мей отвръща на погледа ѝ, объркана от смяната на тона. Представя си, че Синтия е била лошо момиче в училище — от онези високи, красиви момичета, които тормозеха ниските, пълнички, неуверени момичета като нея самата.
— Да, искам да знам.
— Сигурна ли си? Защото, след като веднъж ти го кажа, няма да мога да си върна думите назад.
— По-силна съм, отколкото си мислиш — отговаря Мей.
В гласа ѝ се е появила острота. Тя се навежда напред над масата и продължава:
— Аз вече изгубих детето си. Какво повече би могло да ми се случи?
Синтия се усмихва, но усмивката ѝ е студена и пресметлива. Тя се обляга назад на стола си и поглежда Мей, все едно се опитва да прецени дали да направи нещо.
— Не смятам, че наистина имаш идея какво се случва тук — казва тя.
— Тогава защо не ми кажеш? — тросва се Мей.
Синтия се изправя и бутва стола си назад, така че краката му изстъргват по пода на кухнята.
— Добре. Не мърдай оттук. Веднага ще се върна.
Синтия излиза от кухнята и се качва по стълбите до втория етаж. Мей се пита какво може да има, което да иска да ѝ покаже. Мисли си дали да не избяга. Колко повече от действителността ще може да понесе? Може би има снимки. Снимки на Синтия и Нико, докато са заедно. Синтия е фотограф. Освен това е от онези жени, които биха снимали самите себе си, защото е толкова прекрасна и суетна. Може би иска да ѝ покаже снимки, на които двамата с Нико са заедно в леглото. Изражението на лицето на Нико ще бъде съвсем различно от това, когато прави любов с нея самата. Мей се изправя. Вече се кани да излезе през плъзгащата врата към задния двор, когато Синтия се връща в кухнята, като носи един лаптоп.
— Да не се уплаши? — пита тя.
— Не, просто исках да подишам малко чист въздух — лъже Мей, затваря вратата и се обръща към масата.
Синтия слага лаптопа си на кухненската маса и го отваря. Двете чакат малко, докато компютърът се зареди.
Домакинята се обръща към нея:
— Наистина съжалявам за това, Мей. Наистина.
Мей я поглежда ядосано. Не вярва на нито една нейна дума. После отново неохотно се обръща към дисплея. Но не вижда онова, което е очаквала. Вместо това на екрана се вижда черно-бял запис от охранителна камера, насочена към задния двор на къщата на Синтия, а зад него се различава и задният двор на къщата на самата Мей. Тя отбелязва датата и часа, записани в долния край. И се вледенява.
— Чакай да видиш — казва Синтия.
Ще види онзи убит мъж, докато отвлича детето ѝ. Значи Синтия наистина е толкова жестока. И през цялото време е разполагала с този видеозапис. Защо не го беше показала на полицията?
— Защо не го покажеш на полицията? — настоява да узнае Мей, без да откъсва очи от екрана в очакване да го види.
И тогава невярващо вижда как Нико се появява на задния вход на къщата им и развива крушката на сензора за движение. Крушката угасва. Мей усеща как кръвта се отдръпва от крайниците ѝ; чувства се така, сякаш ще повърне всеки момент. Вижда как Нико влиза в къщата. Минават две минути. После задната врата се отваря. Нико излиза от къщата, като държи Кора в ръцете си, увита с нейното бяло одеяло. Оглежда се, все едно иска да провери дали не го наблюдават, бързо отива до гаража и влиза в него. Сърцето на Мей лудо се удря в ребрата ѝ. По-малко от две минути след това тя вижда как Нико излиза от гаража без бебето. Часът е 00:36. Той прекосява моравата обратно към къщата и за момент се изгубва от поглед, после отново се появява в задния двор на семейство Стилуел.
— Нали виждаш, Мей — промълвява Синтия в шокираното мълчание, което настъпва след това. — Не става дума за това, че двамата с Нико имаме извънбрачна връзка. Нико е отвлякъл вашето бебе.
Мей е зашеметена, ужасена, потресена. Не може да отговори.
— Май трябва да го попиташ къде е тя — добавя Синтия.
Мей изхвърчава от мястото си. Дръпва плъзгащата врата в дъното на кухнята и изтичва навън, като оставя Синтия да седи сама на кухненската маса с лаптопа си. Образът на Нико, който носи Кора към техния гараж в 00:36 часа, се е запечатал в ретините на Мей и дълбоко в мозъка ѝ. Тя никога няма да успее да заличи този образ от главата си. Нико е отвлякъл тяхното бебе. Значи я е лъгал през цялото време. Тя вече не знае за кого се е омъжила.
