Мартин изглеждаше както винаги самоуверен, но би трябвало поне малко да се разтревожи. Случаят му летеше с пълна скорост към провал. Първият му свидетел беше открил трупа и бе повикал полицията, а вторият каза, че не е видял нищо.
Хвърлих поглед наляво и видях Дийкън Бейкър и Фил Ландърс да крачат към масата на обвинението.
— Повикайте следващия свидетел — нареди съдия Грийн.
— Мога ли да поговоря с господин Мартин? — попита Бейкър.
— Да, но не се бавете — разреши съдията.
Бейкър се наведе към Мартин и му прошепна нещо. Мартин кимна и също му прошепна нещо. След това двамата се обърнаха към съдията.
— Ваша чест, можем ли да се приближим? — попита Бейкър.
Грейн им махна да дойдат и аз станах и се присъединих към тях.
— Трябва да поговорим с вас в кабинета ви — каза Бейкър.
— В момента водим дело за убийство, ако не сте забелязали — изръмжа съдия Бейкър.
— Извинете — каза Бейкър, — но възникна нещо крайно важно. Нещо, което има пряка връзка със случая.
Съдията се съгласи за петнадесетминутно прекъсване и ние го последвахме в покоите му. Той затвори вратата, закачи тогата си на една закачалка до прозореца, седна зад писалището си и попита:
— Е, какво има?
— Много важно развитие по случая — започна Бейкър. — Тази сутрин БРТ намери червен корвет в една плевня в планината Спайви. Колата принадлежи на Ърлин Барлоу. В момента нашите криминолози я изследват.
— Не виждам какво общо има това с процеса.
— Може да оневини клиентката на господин Дилард — каза Бейкър. — Когато извършихме ареста, една млада жена, която работеше в стриптийз клуба на Барлоу, ни каза, че собственичката и Ейнджъл са си тръгнали по същото време като жертвата. Каза ни, че са заминали с червения корвет на Барлоу и че въпросната вечер не са се връщали в клуба.
— Помня — каза съдията. — Както и факта, че госпожа Барлоу не говореше истината по време на предварителните заседания и това беше главната причина да подпиша разрешенията за обиск на нейния дом и клуба и разрешението да вземете косми за проба от нея и момичето.
— Точно така — отговори Бейкър. — Също така един друг свидетел се свърза с нас и разказа, че видял жена, отговаряща на описанието на госпожа Барлоу, застанала до корвет на моста „Пикън“ малко след полунощ в деня на убийството. Заяви, че е била сама. Ние смятаме, че госпожа Барлоу тъкмо е изхвърляла оръжието на убийството и пениса на преподобния. Затруднението, с което се сблъскахме, беше, че колата изчезна. Никъде не можахме да я открием и затова решихме, че вероятно съдържа доказателства във връзка с убийството. Сега я намерихме и от онова, което научих, изглежда, по седалката има следи от кръв.
— Значи сега смятате, че Барлоу е убила преподобния Тестър? — попита съдия Грийн.
— Логично е, особено ако успеем да докажем, че е убила и Хейс, в което я подозираме.
— Напълно сте оплескали предварителното следствие — заяви съдията. — Познат ли ви е изразът „насрани до ушите“?
— Моля ви, господин съдия… — каза Бейкър.
— Е, и какво искате? — попита съдията.
— Малко време. Единственото, което искаме, е да прекъснете процеса за една седмица. Дотогава ще сме получили резултатите от лабораторните изследвания от Ноксвил. Ако в колата на Барлоу има следи от кръвта на Тестър или намерим оръжието на убийството, ще свалим обвиненията срещу клиентката на господин Дилард, ако, разбира се, тя ни сътрудничи, и ще арестуваме Барлоу за убийството на Тестър.
Нямаше никаква вероятност Ейнджъл да им сътрудничи. Те не разполагаха с достатъчно доказателства, за да я осъдят, и не можех да се сетя дори за една-едничка причина да иска да им помогне.
Съдията ме погледна.
— Някакви възражения, господин Дилард?
— Не, съдия. Ако има вероятност да свалят обвиненията срещу клиентката ми, не съм против да им дадем една седмица.
— Добре. — Съдията посочи Бейкър с пръст. — Ще ти дам малко време. Но ако следващия понеделник няма нов обвиняем, ще го довършим тоя проклет процес.
Съдията не обясни нито на съдебните заседатели, нито на останалите люде в съдебната зала защо разрешава едноседмично прекъсване. Просто им нареди да се явят отново следващия понеделник.
Ейнджъл поиска да разбере какво става и й отговорих, че веднага щом мога, ще отида в затвора, за да й обясня. Съдебните заседатели започнаха да се изнасят от залата и тя започна да се опразва. Към мен се приближи Ърлин Барлоу. Беше седяла в коридора заедно с останалите свидетели. Тестър-младши не беше помръднал от мястото си.
— Захарче, какво става? — попита Ърлин.
— Полицията твърди, че имат нова информация по случая на Ейнджъл. Районният прокурор помоли съдията за прекъсване, така че да могат да съберат още доказателства. Даде им срок до следващия понеделник.
Ландърс тъкмо излизаше от кабинета на съдията — очевидно го бяха ухажвали с Бейкър. Щом видя Ърлин, зави към нас, посочи я с пръст и каза:
— Не напускай града. — Обърна се и излезе.
— Какво означава това? — попита Ърлин.
