— Не знам. Нищо не ми казват — отговорих и се приготвих да си вървя. Нямах намерение да й казвам, че е повече от вероятно следващата седмица да я приберат. С моя късмет, щеше да вземе да изчезне и да осъмна с обвинение във възпрепятстване на правосъдието. — Трябва да ида в затвора, за да се видя с Ейнджъл и да й обясня какво става. С теб ще говоря по-късно.
Преди да изляза от съдебната палата, се качих на асансьора, за да стигна до кабинета на Дийкън Бейкър.
— Интересна дилема — подхвърли той, когато влязох.
— За вас — отговорих. — Аз съм все още на същата вълна. Невинен клиент.
— Хайде да престанем със заобикалките — предложи Бейкър. — Ако нещо в колата я свърже с убийството на Тестър, ще обвиним червенокосата. И ще сваля обвиненията срещу клиентката ти, ако се съгласи да ни помогне.
— Ърлин е единственият й близък човек на този свят. Съмнявам се, че ще иска да я предаде.
— Дилард, тя е била с нея. Знае какво се е случило в онази стая.
— Не можеш да докажеш това.
— Ще посмее ли да поеме риска? Може би Барлоу ще има какво да каже за нея, когато се окаже обвинена за предумишлено убийство.
— Всичко, което Ърлин ми е казала за Ейнджъл, е, че е невинна.
— Щом заговори, започва да сипе лъжи.
— Дийкън, ти си закъсал. Съдебните заседатели бяха заклети за случая на Ейнджъл. Ако свалиш обвиненията, не можеш да я съдиш повторно, защото заседателите вече положиха клетва. Петата поправка. Ако се върнеш и продължиш делото, ще изгубиш дори с показанията на сестра ми. Имаш ли представа какво ще направя с нея на свидетелската скамейка?
— Планирах да съм в съдебната зала при кръстосания разпит — отговори той със самодоволна усмивка. — Не бих го пропуснал. Поне съобщи на клиентката си предложението ми. Върви при нея да й обясниш, че предлагам да сваля обвинението в предумишлено убийство.
— Ще говоря с нея, но не се радвай предварително.
Ейнджъл все още беше с дрехите, с които беше в съдебната зала.
— Странен ден, нали? — подхвърлих.
— Какво става?
— Едновременно е хубаво и лошо. Тази сутрин БРТ е намерило червен корвет в някаква плевня в Юникой Каунти. Плевнята е собственост на Ърлин, както вероятно и колата.
Ейнджъл зяпна. Гледах я внимателно. Лицето й поруменя, долната й устна започна да трепери. Тя само седеше, трепереше и мълчеше. Бръкнах в куфарчето си и извадих хартиени кърпички. Носех ги от първото си посещение при нея в затвора. Подадох й няколко за всеки случай, протегнах се през масата и сложиха ръката си върху нейната.
— Ейнджъл, сега районният прокурор смята, че Ърлин е убила преподобния Тестър. Иска да снеме обвиненията срещу теб, но има условие. Иска да му разкажеш всичко, което знаеш за убийството на проповедника.
Тя гледаше унесено, сякаш не разбираше напълно какво й казвам.
— Ейнджъл? Разбра ли? Иска да свали обвиненията срещу теб. Вероятно ще арестуват Ърлин за убийството на преподобния.
— Не могат да направят това! — избухна тя, а след това отпусна глава върху ръцете си и се разплака. Приближих стола си до нейния и започнах да я потупвам по гърба.
— Успокой се — помолих я. Вратите бяха от дебела пет сантиметра стомана, а стените от бетон, но хълцанията й бяха силни. Не исках да дойдат надзирателите и да започнат да задават въпроси.
— Дай да поговорим — подканих я. — Всичко е наред. Просто да поговорим. Каквото и да те притеснява, можеш да ми го кажеш. Каквото и да е то, аз съм на твоя страна.
Внезапно тя се изправи, избърса очи и утихна. Очите й ме гледаха жално.
— Мога ли да ти се доверя? — попита с тънък гласец.
— Разбира се, че можеш. Знаеш го.
— Мога ли наистина да ти се доверя?
— Тук съм на твое разположение. Каквото и да ми кажеш, обещавам, че няма да кажа на никого. Вече ти обясних за привилегията и задължението адвокатът да пази тайните на своя клиент.
Видях, че взе някакво решение. След като го направи, изправи гръб и изпъна рамене, сякаш от плещите й е паднало голямо бреме.
— Аз го направих, господин Дилард. Аз го убих. Не мога да им позволя да обвинят госпожа Ърлин.
От деня, когато разговарях с Том Шорт, имах известни подозрения, но просто не исках да повярвам. Дори сега, когато думите излязоха от устата й, не исках да повярвам. Хванах ръката й; знаех, че ако продължа и я попитам за подробностите, всичко в нашите отношения и в цялата ми стратегия, ако процесът продължи, ще се промени.
— Помисли какви ги приказваш — прекъснах я. — Ние ще спечелим делото. Ако ми кажеш, че си го убила, това ще промени много неща.
— Нали искаш да знаеш истината?
— Не съм сигурен.
Гледах младото й гладко лице и сърцето ми се разтвори за нея. Нещо ми подсказваше, че ако е убила Тестър, може да са я принудили обстоятелствата.
— Извинявай, Ейнджъл. Да, искам да знам истината. Какво всъщност се случи?
Тя прехапа устна и потрепери.
— Можеш ли да ми разкажеш?
Тя бавно кимна.
— Добре, но не искам да изпадаш в истерия. Не искам никой друг да чуе, така че трябва да се владееш. Ще успееш ли да го направиш?
— Вероятно.
— Тогава започвай.
Тя си пое дълбоко дъх и стисна ръката ми толкова силно, че ноктите й се забиха в кожата.
