Той грабна метала от ръцете на Нина. Тя се дръпна, когато върха на копието изпълни полезрението й, само на сантиметри. Индианецът се приближи и грубо я дръпна да се изправи. В кръг около нея сега стояха най-малко дванайсет мъже. Останалите членове на групата бяха издърпани на крака по същия начин. Кари простена от болка, все още с разфокусиран поглед, а Ди Салво издаде агонизиращ звук, когато индианците хванаха ранената му ръка.
Те знаеха какво е оръжие, осъзна Нина. Очевидно бяха имали достатъчно контакти с външния свят, за да се научат да разпознават модерно оръжие. Пушките бързо бяха отнесени настрани, а Чейс и Кастил бяха лишени от револверите си, преди въжетата около главите им да бъдат размотани.
— Нина! Кари! — извика Чейс. — Добре ли сте? — Един индианец вдигна обсидиановия връх на копието си до врата му. Чейс се зачерви, но млъкна.
— Кари е ранена — отвърна Нина.
— Не, добре съм — каза й Кари замаяно. — Какво се случи?
— Дадох им артефакта.
Това накара норвежката бързо да дойде на себе си и тя погледна невярващо към Нина.
— Какво?!
— Помислих, че това ще ни спаси живота. Виж.
Кари проследи погледа й и видя, че един от индианците държи секстанта на светлината и го разглежда почти с благоговение. Другите го наблюдаваха с изненада, като от време на време хвърляха по някой подозрителен поглед към своите пленници, докато те си разменяха въпроси.
— Агналдо — прошепна Нина. — Разбираш ли за какво си говорят?
— Отчасти — изсумтя Ди Салво с опънато от болка лице. — Знаят какво е това, но… Не мисля, че някой от тях го е виждал преди.
— Можеш ли да говориш с тях?
— Мога да опитам.
— Кажи им… кажи им, че им го връщаме — произнесе Нина. — Кажи им, че го връщаме обратно в града на водния бог.
Ди Салво потисна болката и й отправи невярващ поглед.
— Ще е трудно да се преведе.
— Просто го направи! — заповяда тя.
Кари и Чейс я изгледаха със смесица от изненада и възхищение; Ди Салво последва нареждането й и заговори колебливо. Индианците слушаха, все още с подозрение и объркване всеки път, когато бразилецът пропуснеше нещо в превода — но очевидно схванаха посланието. Мъжът, който държеше артефакта, каза нещо на Ди Салво.
— Какво каза той? — попита Нина.
— Мисля, че искат да ни заведат в селото си. Казва нещо за племенните старейшини… Не мога да разбера всичко.
— Не се канят да ни убият, нали? — попита Филби. — О, благодаря ти, господи!
— Да — произнесе мрачно Нина. — Нещата се стекоха твърде лошо за Хамилтън. — Лицето на Филби посърна.
— Не бих започнал да празнувам отсега, професоре — добави Чейс. — Ако тези племенни старейшини не ни харесат, ще свършим като онези „знаци“ по реката.
След като вързаха ръцете на пленниците си зад гърба им, индианците ги поведоха навътре в джунглата.
— Не мога да повярвам, че ни нападнаха по този начин — почти оправдателно произнесе Чейс. — Това не би се случило, ако още бях в специалните отряди. Господи, сигурно съм се побъркал.
— Вината не беше твоя — опита се да го успокои Нина. — Това е мястото, където тези хора живеят. Те познават терена. И очевидно добре се справят със задачата си да държат далеч посетителите.
— Въпросът не е в това!
— Никой от нас не ги видя, Едуард — каза Кастил с все още дрезгав глас.
— Да, но…
— Еди — натърти Нина, — още сме живи, това е важното. Ако беше започнал да стреляш, повечето от нас щяха вече да са мъртви. Може би дори всички.
— Денят още не е завършил — припомни й той.
Пътеката започна да се катери, един хълм предпазливо се показа над равната шир на басейна на Амазонка. Нина забеляза още знаци за човешко присъствие, към пътеката, по която се движеха, се присъединиха и други пътеки, които водеха към мястото.
Хълмът стана по-стръмен. Пътеката закриволичи към върха и дърветата се разредиха.
— Мили боже — зяпна Нина, когато стигнаха билото.
Хълмът не беше висок, но предлагаше панорамна гледка надолу. Зеленината преобладаваше в пейзажа, едно разклонение на реката лъкатушеше през нея, но в пролуките между дърветата тя забеляза руините на древни постройки, запуснати останки от нещо, което на времето сигурно е представлявало голямо селище.
Една от сградите обаче не беше разрушена. И тя не можеше да откъсне очи от нея.
От въздуха сигурно се скриваше от джунглата. Но от този ъгъл Нина я виждаше ясно — мрачна, заплашителна постройка. Освен това беше голяма — двайсет метра висока, сто и двайсет метра дълга и шейсетина широка.
